Аптеката на село е лукс! От 5000 села, само в 158 има такава сключила договор с НЗОК 28.02 | 10:00

Липсата на лекарства за тежки хронични болести се превръща в задълбочаваща, се тенденция

От Филипа Тодева

Светослав Крумов е главен секретар на Управителния съвет на Българския фармацевтичен съюз от юли 2013 година. Има магистърска степен по специалност "Фармация" от Медицински университет – София. Специализирал е "Организация и икономика на аптечната и дистрибуторска практика". Сертифициран одитор по системи за управление на качеството. Има многогодишен опит в областта на фармацевтичния маркетинг, организацията, ръководството и контрола на дистрибуцията и търговията на дребно с лекарствени продукти. От 2013 г. е член на Комисията по прозрачност към Министерски съвет на България, а от месец юни 2014 г. е и член на Експертния съвет по търговия на дребно с лекарствени продукти към изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по лекарствата. Разговаряме с него за проблема с паралелния износ на медикаменти, лекарствената политика и предизвикателствата към този пазар у нас.

Как трябва да се извършва регулирането на т.нар. паралелен износ и ще доведат ли готвените промени в Закона за лекарствата до неговото ограничаване?

С обнародването в Държавен вестник бр.12 от 2015 г. на Решение № 1 от 2015 г. на Конституционен съд на Република България, разпоредбата на чл.217в от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина (ЗЛПХМ) спря да се прилага. Това породи правен вакуум, което налага цялостна реформа на уредбата на глава Девета от Закона, за да се приведе в съответствие с мотивите на Решение № 1 от 2015г. на Конституционния съд.

Категоричното ми мнение е, че паралелният износ трябва да бъде регулиран, за да се гарантират на първо място нуждите на пациентите в България.

Единственото решение на проблема е чрез създаването на подходяща правна уредба, която да въведе гаранции за ограничаване на износа при наличие на обективни, пропорционални и подходящи мерки. Такива мерки могат да бъдат:

- приемането на ясни критерии за определяне на лимитиран списък от лекарствени продукти на основата на потреблението и очакваните количества, които ще бъдат доставени на територията на Република България;

- въвеждането на кратки периоди на проследяване на доставките, наличностите и потреблението на продуктите;

- дефиниране на понятието "недостиг" или "липса на лекарствен продукт". Според БФС такъв недостиг би бил налице при разлика с повече от 15% между наличните количества и потребностите, според броя на пациентите, които имат нужда от съответната терапия. С въвеждането на подобни мерки ще се установи напълно обективно какви количества са налични в системата и няма да се достигне до ненужно ограничаване на износа.

В момента има ли недостиг на лекарства за вътрешния пазар?

Налице е задълбочаваща се тенденция за пораждане на временни и с различна продължителност периоди на липси в лекарствената мрежа в Република България на лекарствени продукти за лечение на тежки хронични заболявания, заплащани напълно или частично от НЗОК.

Твърдението, че паралелната дистрибуция доведе до недостиг на лекарства у нас, има ли основание? Все пак се изнасят медикаменти от вътрешния пазар?

Липси се пораждат от ограничените и точно калкулирани количества от множество скъпоструващи и животоподдържащи продукти, които се осигуряват от притежателите на разрешения за употреба, от една страна, и от неконтролиран износ от лица без съответно разрешение, от търговци на едро и на дребно в други държави. Няма как притежателите на разрешения за употреба да бъдат задължавани да осигуряват неограничени количества от продуктите. Чрез подходяща правна уредба обаче може да се ограничи износът на тези продукти.

Често се случва пациенти да алармират, че важни медикаменти не са откриваеми. Съвсем наскоро диабетици се оплакаха от липса на бързодействащ инсулин. Обяснете защо се случват подобни проблеми.

Нашите наблюдения са, че най-често подлежат на паралелен износ, съответно най-често липсват лекарствени продукти, които са скъпоструващи, заплащат се напълно от Здравната каса и са предназначени за тежки заболявания като ревматоиден артрит, астма, някои биотехнологични лекарства, инсулини. Основната причината е една – благодарение на ценовото рефериране с останалите европейски държави, цените на тези продукти са в пъти по-ниски от цените в другите европейски страни, което ги прави мишена на паралелните търговци. Имаме много точна информация, предоставена от притежатели на разрешение за употреба и мога да ви уверя, че доставените количества са достатъчни и точно пресметнати спрямо нуждите на пазара.

Има ли опасност цели региони или отделни населени места да останат без аптеки?

Това не е опасност, това е факт. Между 3600 и 3700 са реално действащите аптеки в България. Има цели региони и общини в страната, където няма нито една аптека. В 10-11 общини няма аптека, която да е сключила договор с Националната здравноосигурителна каса. Нещо повече, от малко над 5000 села в България, едва в 158 от тях има аптека сключила договор с НЗОК. В област Силистра има една единствена аптека, която работи с всички групи лекарства, заплащани изцяло или частично от Здравната каса. Само 108, или около 3,5% от действащите аптеки в страната, са с денонощен режим на работа. Те са струпани главно в големите градове. В общините Видин, Враца, Кърджали, Ловеч, Перник, Разград, Смолян и Търговище например няма нито една денонощна аптека.

През последната година и половина БФС събра солидни статистически данни за състоянието на аптечната мрежа в страната и достъпа на гражданите до лекарства и фармацевтична грижа. Анализът на тези данни показва извънредно голям брой разкрити аптеки предимно в големите населени места от една страна, и затруднен достъп до фармацевтични услуги за голяма част от населението от друга. На практика Българя се нарежда на трето място в страните от Европейския съюз, след Кипър и Гърция, по брой аптеки на 100 000 души население. Така, у нас една аптека обслужва средно 1960 жители, в Дания, която е на последно място по този показател, една аптека обслужва над 15 000 души, при това качеството на обслужване и достъпът до фармацевтична грижа там са в пъти по-добри.

Това, което трябва да се предприеме незабавно, е изготвянето на национална аптечна карта, която да даде ясен отговор за реалните нужди на населението от аптеки и тяхното разпределение в страната, въвеждането на географски и демографски критерии за разкриване на аптека; изработването на стимули за предоставяне на все по-добро качество на услугите. Тези и други предложения, както и въвеждане на временен мораториум за откриване на аптеки в населени места, където вече има такава, са изпратени до Министерството на здравеопазването.

Какви са последните данни, с които разполагате за лекарствата ментета? Какъв трябва да бъде механизмът за контрол на разпространяването им? Бизнесът с лекарства в интернет още ли продължава да е проблем?

Данните, с които разполагаме, се намират в доклади на Световната здравна организация и Европейската комисия и те не са се променили през последните няколко години. Според тези данни делът на фалшивите лекарствени продукти в законната верига на доставка (производител, търговец на едро, аптека, лечебно заведение /болница/) на територията на Европейския съюз в това число и на България е под 1%. В глобален план този процент е около 10. Не така стоят нещата що се касае до разпространението на лекарства извън законната верига в това число и Интернет, където делът на фалшивите лекарства е над 60%. Може да обобщим, че рискът да попаднете на фалшиво лекарство, закупувайки го от регистрирана по закон аптека е минимален. Ако все пак някой иска да закупи лекарство по интернет, трябва да има предвид следното: по интернет могат да се продават само лекарствени продукти, за които не се изисква лекарско предписание (рецепта). Разпространението на лекарства с режим на предписване и отпускане "по лекарско предписание" е абсолютно забранена. Преди да закупите лекарството трябва да се уверите, че този сайт (тази интернет аптека) фигурират в публичния регистър на Изпълнителната агенция по лекарствата. Това ще гарантира, че зад този сайт стои легална, регистрирана и функционираща аптека на територията на страната, с което вашите права на потребител са защитени.

Какъв е оборотът на лекарствения пазар у нас и какъв е делът на лекарствата, които заплаща държавата?

По данни на световната анализаторска компания IMS Health, стойността на лекарствения пазар у нас през 2014 г. е малко под 2,8 милиарда лева, от които около 2,3 млрд. лв. е оборотът, който минава през аптечния пазар, а 0,4 млрд. лв. - през болничния. Каква част от тези средства са заплатени от държавата през 2014 год. тепърва предстои да видим в годишните анализи и доклад на НЗОК.

Какви мерки трябва да се въведат за намаляване на административната тежест към аптеките?

Българският фармацевтичен съюз издаде един наръчник "Административен контрол върху търговията на дребно с лекарствени продукти", който е предназначен за нашите колеги в аптеките, и който обобщава видовете административен контрол, институциите, които го извършват, най-често срещаните нарушения, размера на санкциите и др., на които подлежат аптеките. От този наръчник стана ясно, че дванадесет са основните администрации, които упражняват контрол върху търговията на дребно с лекарства. Аптеките са може би едни от най-контролираните обекти въобще, което е свързано с тяхното обществено и социално значение, колегите разбират и приемат това. Това, което не разбираме е, след като към аптеките се предявяват такива изисквания и след като в тях се осъществява високо специализирана дейност, защо държавата не осигурява нормални условия за тяхното функциониране, с което да гарантира непрекъсваемост на достъпа на пациентите до лекарствена терапия и повишаване на качеството на фармацевтичните услуги. През последните 12 години държавата създаде условия за развитието на големи верижни структури, нелоялна конкуренция и дъмпинг на цените, което превърна аптеките в битпазар, а фармацевтите принизи до продавачи в бели престилки. Стигна се до там, че пациентите обикалят, за да закупят лекарство на възможно най-ниската цена без значение къде и кой им го предоставя, като пренебрегват опасностите за собственото си здраве и се излагат на рискове.

Водещи