Бабинден - почит за акушерките, смях и веселие за възрастните 08.01 | 09:15

Ден на възрастните хора или ден на акушерките. Всъщност Бабинден е и двете. Това е типичен народен празник, запазил се през столетната българска история.

Бабинден е един от големите женски празници, посветен на "бабите" - жените, които помагат при раждане, и на младите булки и невести, които са раждали. Днес, 8 януари, всеки българин трябва да засвидетелства почит и уважение към акушерките. По-възрастните дами също празнуват с много смях и веселие.

В енциклопедиите можете да прочетете, че акушерството е медико-биологична наука, която изучава оплождането, бременността и раждането. Всъщност тя не е само това. В интервю за iNews една от най-младите акушерки у нас определя акушерството като призвание.

Адриана Николова работи в УМБАЛ "Св. Анна” от около 6 години, а е само на 28 години. Ето нейният разказ за това как съвременната акушерка празнува Бабинден, какво символизира този ден и какво е усещането да държиш новороденото бебе в ръцете си:

Какво повелява традицията за Бабинден?

- В България той се празнува от всички акушерки и от акушер-гинеколозите винаги. По традиция се прави т.нар. "измиване на ръцете". Някои от жените, родили през годината, идват и измиват ръцете на акушерката. Също в някои градове се измиват ръцете на най-възрастната акушерка от най-младата. Иначе би трябвало майките да правят това.

Традиционно при измиването на ръцете се изричат думите: "Колкото по-лесно се хлъзга сапунът, толкова по-лесно да се раждат бебетата”. Връзва се червен конец на ръцете на майките и на бебетата. Вече във всяка една част на България той се празнува толкова различно. Но това е нещото, което аз зная. За празника се поднася кокошка, заедно с питка с мед.

Как посрещате празника в УМБАЛ "Св. Анна”?

- Правим ритуала за измиване на ръцете. Празнично е, правим питка. Идват майките, които са родили през годината, за да поздравят този, който им е помогнал при раждането. И като цяло работим. Винаги имаме работа на този ден, може би защото е празник.

На вас случвало ли Ви се е да изпълнявате ритуала по измиване на ръцете?

- В нашата болница се практикува най-младата акушерка да измива ръцете на най-възрастната. На мене, като най-млада акушерка в нашата болница, ми се е случвало аз да поливам ръцете на най-възрастната. Усещането е много вълнуващо както за мене, така и за акушерката, която все пак е получила това признание.

Защото е много важно някой да оцени работата на акушерката. Просто така се чувстваш по-пълноценен.

Вашата професия, без съмнение, е обвита от една особена мистика. Да приемаш новия живот сигурно е някакво страхотно усещане?

- Раждането наистина е обвито в мистика. Всяко едно раждане е различно. Чувствата, които изпитваш във всеки един момент, са много различни.

През годините, в които съм учила никога не съм си представяла,  че отговорността е толкова голяма, когато започнеш да работиш и че ти ще си човекът, от когото ще зависят много неща.

В течение на времето се научава, но въпреки всичко трябва да имаш едно вътрешно изграждане на характера. Просто не всеки човек става за тази работа. Трябва да ти идва отвътре.

А дали сте доволна от това, което получавате обратно – от условията, от заплащането? Не е тайна, че у нас възнагражденията на лекарите не са достатъчни?

-  За съжаление, в България, винаги когато нещата опрат до материалната част, те стават много по-различни. Както всяка една друга сфера, така и медицината е недофинансирана.

Заплатите са доста ниски и ние, акушерките, сме доста ниско заплатени. Но понякога материалното няма как да ни откаже да правим това. Има хора, които дори за тези малки заплати, работят с години. И пак са се запазили като хора и като характери.

Призвание ли е или професия тогава?

- Призвание. Много голямо призвание. Удовлетворението е много голямо, умората също. Но това да виждаш всеки един ден как се ражда новият живот в ръцете ти, лично на мене ми дава стимул и ме кара да чувствам, че животът продължава и от него има смисъл.