Бедността състарява мозъка 26.03 | 19:45

Учените са открили връзка между ниските доходи на домакинствата и по-бързото разпадане на бялото вещество в мозъка ни. Докато нивата на това бяло вещество намаляват с възрастта, животът в бедност изглежда ускорява процеса.

Констатациите се основават на анализ на 751 индивида на възраст между 50 и 91 години, извършен от екип изследователи от университета в Лозана и университета в Женева в Швейцария.

След отчитане на фактори като възраст, пол и някои ключови здравословни проблеми, проучването установи, че хората в по-бедните домакинства хората имат повече признаци на стареене на бялото вещество в мозъка си при MRI сканирания и имат по-ниски резултати при когнитивните тестове от тези в по-богатите домакинства.

"Това проучване имаше за цел да даде представа за пътищата, свързващи социално-икономическите експозиции - доход на домакинството, последна известна професионална позиция и социално-икономически траектории на жизнения цикъл - с микроструктурата на мозъка и когнитивното представяне в средна до късна зряла възраст", ​​пишат изследователите в публикуваната си статия.

Бялото вещество е доста важно, когато става въпрос за преместване на съобщения и сигнали в мозъка, а количеството му, което е налично, има ефект върху когнитивните способности. Животът в бедност - или както се изразяват изследователите, излагането на "хронично социално-икономическо неравностойно положение" - отдавна се свързва с лошо здраве и по-бърз когнитивен спад, пише dir.bg. 

"Индивиди от домакинства с по-високи доходи показаха запазени когнитивни способности дори при по-голяма средна дифузност, по-ниска миелинизация или по-ниска плътност на невритите", пишат изследователите.

Изглежда, че наличието на повече пари действа като един вид буфер срещу когнитивния упадък - въпреки наблюдаваните физически промени, което предполага, че има друг механизъм в действие извън промените, наблюдавани досега.

"Тези констатации осигуряват подробно невробиологично разбиране на социално-икономическите различия в мозъчната анатомия и свързаното с нея когнитивно представяне", пишат изследователите.

Изследването е публикувано в JNeurosci.