Здравният министър не вярва, че 2 млн. са без здравни осигуровки 17.04 | 11:51

На извънредния събор на Българския лекарски съюз (БЛС) говорихме откровено по проблеми на здравеопазването, заяви по БНР министърът на здравеопазването д-р Стефан Константинов.

"Аз обясних това, което Министерство на здравеопазването иска да прави като реформи и по-специално финансови реформи, обясних това дали е страшно, ако нямаме клинични пътеки, нещо лошо ще се случи ли на здравеопазването, как би трябвало да бъде финансирано през следващата година, през следващите няколко години ... Обстановката беше много добра и, бих казал, конструктивна за мен, поне по отношение на нещата, които аз говорех", каза д-р Константинов.

Темата за диагностично свързаните групи (ДСГ) се налага през последните няколко десетилетия и към тях се обръщат все повече държави в света и в Европа в желанието си да оптимизират разходите за здравеопазване, твърди той.

"Самият факт, че няколко пъти са започвали проучвания и пилотни внедрявания в нашата страна за последните 10 години, които след смяна примерно на правителства са се замразявали и всичко е започвало отначало, показва, че наистина този път ако решим всичко това да го правим, трябва да има приемственост и независимо кое правителство дойде след изборите - аз се надявам да е същото - това, което е започнато, да продължи", отбеляза министърът.

Според него проблемът се усложнява допълнително от факта, че основният платец в здравно-осигурителната система в България е Националната здравно-осигурителна каса. "Работата на министерството е да прави политика, ... но реалното плащане го прави касата. Така че тук трябва да има абсолютен синхрон между министерство на здравеопазването и здравната каса, този синхрон трябва да се търси, той да се постига и само тогава можем да имаме сериозни успехи", смята той.

Това, което ще отстоявам, е много просто - клиничните пътеки изкривяват статистиката, те са недобър инструмент за финансиране на болниците, подчерта д-р Константинов.

"В момента ние имаме бюджети на болниците. Да, те са гъвкави, те позволяват модификации. Ако следващата година продължим в същата посока, т. е., болниците имат някакви бюджети, в които могат да се правят определени корекции, ако парите на болниците следващата година не са по-малко от тазгодишните, клиничните пътеки съвсем спокойно могат да започнат да изчезват като метод на плащане, а болниците да подават реалната информация за това реално колко пациенти са преминали", добави министърът.

"Така лекарите няма да бъдат стимулирани да търсят хора, които да бъдат хоспитализирани - както ние се изразяваме жаргонно, да бъдат "въртени" по клинични пътеки - за да си достигнат бюджета. Може би ще трябва да лекуват един или двама души, които са наистина тежки и с всичките им необходими действия, които налага състоянието, а не да се приемат случаи, които могат да се лекуват в извънболничната помощ, само и само за да бъдат усвоени средствата", обясни той.

Мнението за вътрешните лекарски информатори на всеки нормален човек, обичащ демокрацията, трябва да бъде негативно, убеден е министърът. "Не е това начинът. От лекарски грешки кой страда? Страда пациентът, следователно пациентът трябва да се оплаче или органи, които наблюдават - може пациентът да не разбере, че има грешка - практиките в лечебните заведения", смята здравният министър.

"Аз не съм на мнение просто, че е необходимо да сложим един администратор в болницата, някой да му плаща заплата и той да събира информация кой колега къде какво е сгрешил. Такъв модел аз не знам да съществува и мисля, че и самият лекарски съюз не иска такова нещо. Поне, доколкото знам, вчера на събора изобщо не е ставало въпрос за подобни практики да се въвеждат", съобщи той.

В момента има известна неяснота колко са реално хората без здравна осигуровка у нас, обяви министърът. "Вчера чух нещо шокиращо - 2 млн. българи без здравна осигуровка. Това категорично не е вярно, мога да го заявя ... Аз предполагам, че става въпрос за 600 000 - 700 000 души, което е много сериозно число, но проблемът е, че винаги, когато съм търсил отговор от Националната агенция по приходите, те казват: "Ние не знаем всъщност колко хора пътуват и са зад граница и реално не са тук и не ползват медицински дейности", каза още Константинов.

"Това, което беше направено последната година-две, е да се въведат още по-строги изисквания, т. е. да не се плаща само 3 месеца осигуровки, а много повече", изтъкна той. Старая се да намалявам неизвестните в системата, завърши д-р Константинов.