Какво представлява хернията? 03.11 | 15:45

Обездвижване и наднормено тегло - тази опасна комбинация е причина №1 за образуването на хернии. Лечението им е само оперативно, въпреки обещанията за "магическо изцеление" с колани или мехлеми, това заяви  д-р Георги Коташев , един от най-опитните хирурзи, специалисти в областта на херниологията, който е част от екипа на Клиниката по ендоскопска, ендокринна хирургия и колопроктология на  ВМА , а интервюто му е публикувано във фейсбук страницата на болницата.

Какво представлява хернията?

"Излизане (пролабиране) на тъкан, орган и част от орган през дефект на мускулната или съединителна тъкан", обяснява накратко д-р Георги Коташев и уточнява, че най-честите хернии са абдоминални.

"Най-общо се разделят на две групи –  придобити  и  вродени . Вторият тип са характерни дори за кърмачетата – обикновено са пъпни или ингвинални (слабинни). Придобитите хернии пък могат да се наблюдават както в ранна детска възраст, така и в късна – до края на живота на човека", допълва хирургът от ВМА.

Причините – от напълняване, през кашлица, до запек

Напълняването е рисков фактор №1 за появата на хернии, категоричен е д-р Коташев. Разбира се, неизбежните дегенеративни промени, настъпващи с времето, не са за пренебрегване.

"С възрастта, мускулатурата и съединителната тъкан отслабват и това води до поява на хернии. Най-сериозният предразполагащ фактор обаче е увеличаването на налягането в коремната кухина. А то се провокира основно от напълняване, запек, хронична кашлица", отбелязва специалистът от клиниката по Ендоскопска, ендокринна хирургия и колопроктология.

Мъже vs. Жени

Херниите са проблем както за жените, така и за мъжете. Но, все пак, някои видове са по-характерни за един от двата пола. Такъв е случаят с феморалните (бедрени) хернии, от които по-често страдат дамите.

"Причините се коренят в анатомичните особености на малкия таз при жените", отбелязва д-р Коташев. При мъжете пък по-типичен проблем са слабинните.

Болката "изпреварва" подутината

Херниите не са проблем, който може да остане "скрит" задълго.

"Развиват се много типично. Започва се с  болка  – в зоната, където се образуват. Например, при  слабинните , хората усещат болезнен  дискомфорт  в ингвиналния канал. След това идва ред на подуването и болката изчезва", споделя опита си хирургът. За става така? "Хернията  има три части  – херниален пръстен, херниален сак и херниално съдържимо. Когато пръстенът се разшири, се появява подутината и вече няма болка", обяснява д-р Коташев.

Колкото по-малка е, по-лесно се лекува

С изчезването на болката обаче не бива да идва успокоението.

"Не трябва да се чака. А да се потърси консултация с хирург, да се постави диагноза и да се оперира", подчертава специалистът от ВМА. "Всяко отлагане увеличава процента на следоперативни  усложнения  и  рецидиви . Колкото по-малка е хернията, толкова по-лесно се лекува. Колкото по-голяма е, толкова по-голям е и процентът на усложненията", категоричен е опитният хирург.

99% от операциите са щадящи

Мисълта за скалпела обаче не бива да плаши пациентите. "99% от операциите специално в нашата клиника са лапароскопски. Такава е тенденцията и в най-големите и модерни световни болници", изтъква д-р Коташев.

"При лапароскопските операции възстановителният период се скъсява с около 2/3", допълва хирургът. И дава пример с хирургичното лечение на ингвиналните хернии. "Ако след  класическа   операция  пациентът се възстановява за около 6 месеца – като през това време има болки, носи колан, взема болнични, то при лапароскопските си отива у дома на следващия ден. А след втория месец може да живее съвсем нормално, да работи, да спортува дори", успокоява д-р Коташев.

Търсете клиники с опит

"При всяка една оперативна интервенция има процент на рецидиви, от които "не може да се избяга". Но тук много важни са подготовката и опитът на хирурга. Всеки случай е индивидуален. Затова е ключово специалистът да подбере най-добрата техника, пластика, протеза – тогава се намаляват до минимум усложненията и рецидивите. Затова препоръчвам на пациентите да се доверяват на  опитни хирурзи и клиники , в които извършват голям обем от подобни операции", съветва специалистът от ВМА.

Коланите не лекуват

" Колан " и " платно " – това са вероятно първите две асоциации, които ни идват наум, щом помислим за хернии. Какво всъщност е приложението им в модерното лечение? "Коланът не решава проблема, не лекува", подчертава д-р Коташев. И обяснява, че обикновено носенето му се препоръчва при вентрални хернии (на предната коремна стена), които често се образуват в областта на белега от различни предходни операции.

"Коланът може да предотврати уголемяването им – в случай, че е нужно да изчака преди да се отстрани самата херния", разяснява хирургът. Т.нар. платна пък имат масово приложение в оперативното лечение – в над 90 на сто от случаите. "Протеза не се поставя единствено, когато има противопоказания – най-често възпаление. В този случай първо трябва да се овладее то, а на следващ етап да се премине към протезиране", допълва специалистът от ВМА.

Не вярвайте на "чудеса"

Д-р Коташев е оптимист, защото практиката му сочи, че пациентите стават все по-информирани и отговорни към здравето си.

"Особено младите – четат, търсят своевременна консултация, питат за всичко – каква пластика ще ми направите, какво платно ще поставите…", доволен е хирургът. За жалост, не липсват и хора, които се предоверяват на обещанията за " чудодейно   излекуване ", най-вече в интернет.

"Все още масово в мрежата се рекламират и продават колани за ингвинални хернии, например, които особено по-възрастните – но и част от младите, носят дълго време преди да потърсят помощ при нас. Пациентите си мислят, че с тях си помагат, но всъщност те предизвикват сраствания. Така операцията става по-сложна, рискът от рецидиви расте. Подобни колани създават проблеми както за нас, хирурзите, така и за пациентите след това", предупреждава д-р Георги Коташев.