Как ще се лекуват пациентите с хронични бъбречни заболявания? 06.06 | 14:45

Нефролози и пациентски организации се обединиха около идеята краткодействащите и дългодействащите еритропоетини за хората с хронични бъбречни заболявания да бъдат разделени в Позитивния лекарствен списък.

В момента единственият критерий на НЗОК при избора на медикаменти е цената. Двата вида еритропоетини към момента са в Позитивния лекарствен списък с обща цена. Дългодействащите се прилагат при пациенти в преддиализно състояние и пациенти с хронични бъбречни заболявания.

Краткодействащите лекарства се използва при пациенти на хемодиализа. Обединяването на цената на различните медикаменти ще доведе до невъзможност родните лекари да предписват правилното лечение, което води до компрометиране на цялата съвкупност от животоспасяващи процедури.

По този начин се подлагат на риск живота и здравето на българските граждани с хронични бъбречни заболявания. За това алармираха водещи специалисти и неправителствени организации на семинар в Благоевград, посветен на проблемите на пациентите на хемодиализа и евентуалните промени в Позитивния лекарствен списък, касаещи тези пациенти.

Лектори бяха д-р Мария Стоянова от Клиниката по нефрология на УМБАЛ "Александровска”, доц. Боряна Киперова от УМБАЛ  "Лозенец” и доц. Борис Богов от Клиниката по нефрология на УМБАЛ "Александровска”.

"Специалистите не могат да предпишат адекватно лечение и остават единствено наблюдатели на административните актове на Република България", каза Иван Димитров, председател на Федерация Български пациентски форум.

В България 120 болни на 1 милион души или 9 000 човека страдат от хронична бъбречна недостатъчност. 3 000 българи са на хемодиализа. У нас 500 души са трансплантираните, 900 чакат за операция за присаждане на бъбрек.

Между 375 000 и 750 000 са хората с хронични бъбречни заболявания, сочи статистиката. От федерацията отново настояха за създаване на регистър на хората, страдащи от хронични бъбречни заболявания.

Около 33% от хората със захарен диабет и 33% страдащите от високо кръвно получават различни хронични бъбречни заболявания. Половината от българите са с наднормено тегло, 14% от подрастващите между 14 и 17 години страдат от затлъстяване, както и 37% от хората в активна възраст, което се явява рисков фактор за хронични бъбречни заболявания, посочи доц. д-р Борис Богов. С диабет у нас живеят около 300 000 души, над 3000 от тях са деца.

Хемодиализата като процедура, освен че помага на пациентите в терминален стадий с хронична бъбречна недостатъчност, може да доведе до бъбречна анемия, ако не бъдат включени  модерни   медикаменти.

"Всяка неясна анемия може да се окаже бъбречна, което налага консултация както със специалист нефролог, така и с хематолог, като целта е заболяването да се открие навреме”, поясни д-р Мария Стоянова. От думите й стана ясно, че у нас в повечето случаи консултацията с нефролог е закъсняла.

Участниците на семинара призоваха за по-голяма обществена чувствителност по въпроса за даряване на органи, по-добро мониториране на пациентите в листата на чакащите за трансплантация, адекватно и навременно лечение, за да могат да бъдат спасени човешки животи.