НЗОК е дала 46 разрешения за лечение в чужбина 09.09 | 14:12

От началото на годината Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) е издала 46 разрешения за лечение в чужбина, съобщават от институцията. До август са постъпили 82 молби за провеждане на планово лечение в Европейския съюз (ЕС), Европейската икономическа общност (ЕИО) и Швейцария.

При разглеждането на всяка молба НЗОК изисква становище от националните консултанти по съответните заболявания и от председателите на съответните научни дружества. По някои от молбите към момента се очакват такива становища и не е взето още окончателно становище, става ясно от съобщението.

Средно над 80 молби годишно постъпват в  за планово лечение в чужбина. През последните години се увеличава броят на пациентите, които са получили европейски формуляр-разрешение (Е112 или S2), потвърждаващ ангажимента на НЗОК да заплати за тяхното лечение в страна от Европейския съюз.

Според правилата за координация на системите за социална сигурност в ЕС здравноосигурените граждани от една държава член на ЕС могат да кандидатстват за разрешение за планова болнична медицинска помощ в друга държава от общността с европейски формуляр S2 или Е112. Той се издава от компетентната институция.

Едно от основните изисквания за издаване на такъв формуляр е въпросното лечение да бъде част от дейностите, заплащани от обществената система на здравеопазване в България (т.е. да се покрива от бюджета на НЗОК или от този на Министирството на здравеопазването).

Разрешение за получаване на лечение на територията на друга държава членка на Европейския съюз, за сметка на НЗОК, се издава, когато въпросното лечение е сред обезщетенията, предвидени в законодателството на България и заплащани чрез системата на задължителното здравно осигуряване, и когато лицето не може да получи лечението в рамките на обичайно необходимото време за получаването му в България, като се има предвид текущото здравословно състояние и вероятното развитие на болестта.

Преценката за необходимото лечение се извършва от националните консултанти по съответните заболявания, и от председателите на съответните научни дружества.

Те дават писмени становища за основателността на предявените искания – в съответствие с тяхната експертна медицинска преценка за състоянието на всеки пациент и възможността/невъзможността за провеждане на лечението в разумен медицински срок в България.