Професор: Диабетът вече е пандемия 29.10 | 12:00
Само недиагностицираните българи са 137 хил., казва проф. Здравко Каменов

Три пъти е нараснала заболеваемостта от диабет в света за последните 20 години. По данни на Българското дружество по ендокринология от тази година у нас има 426 000 болни и 137 000 недиагностицирани.
Последните научни подходи в борбата с диабета включват комплексно лечение. Част от методите ще бъдат представени на Конгреса на Централноевропейската диабетна асоциация, който ще се проведе в София от 31 октомври до 2 ноември. В него ще се включат лекари от 17 държави.
Данни за диабета и неговото лечение се откриват още в текстове на египетските папируси, но има и по-стари свидетелства, каза пред "Хоризонт" по БНР ендокринологът проф. Здравко Каменов. По думите му обаче проблемът диабет придобива изключителна значимост и размах през последните десетилетия.
"През 2000-та година е имало 151 милиона хора с диабет на Земята. Досега, само в рамките на тези двайсетина години, броят им се е увеличил близо три пъти. Най-вероятно след още двайсетина години ще стигне почти 650 милиона. Така че ние живеем в една пандемия от захарен диабет и един от 11 души на Земята във възрастта от 20 до 79 години има заболяването."
Вследствие на диабета се влошава качеството на живота, настъпва инвалидизация, заболяването се отразява тежко и върху психиката, подчерта специалистът. Диабетът е водеща причина за слепота в активна възраст, за терминална бъбречна недостатъчност и за нетравматични ампутации, допълни той.
Най-сериозната тежест обаче идва от повишения сърдечно-съдов риск – водеща причина за смъртност. При болните със захарен диабет рискът нараства два до четири пъти, поясни проф. Каменов.
Годишно лечението на захарния диабет струва между 700 и 800 млрд долара, като основната част от разходите произтичат от усложненията.
Проф. Здравко Каменов изтъкна, че именно през последните две десетилетия е направена сериозна ревизия на подходите в лечението на диабета.
"Около 2008-ма година стана ясно вече, с убедителни данни от доказателствената медицина, че само контролът на кръвната захар не е достатъчен, за да се намали сърдечно-съдовия риск. И оттук произтекоха два основни извода. Първо, че контролът на гликемията трябва да бъде индивидуализиран, тоест не бива да се дават препоръки, които да важат за всички пациенти. И второто - че контролът на артериалното налягане и липидите е не по-малко важен за намаляване на сърдечно-съдовия риск. Започнаха да излизат множество големи клинични проучвания, включващи хиляди пациенти, които идентифицираха лекарства с много благоприятен профил на действие, които намаляваха сърдечно-съдовия или бъбречния риск на хората с диабет. Те бяха включени в три, принципно нови групи медикаменти, които доведоха до революция в лечението на диабета."
Водещи
-
Александър Маринов: Силните в управлението могат сами да предизвикат избори
ГЕРБ и ДПС-НН са скачени и могат да имат мнозинство в НС, смята той
09.07 | 15:10
-
"Македонски език и идентичност" отпаднаха от доклада за напредъка на РСМ по пътя ѝ към ЕС
Приеха доклада на Томас Вайц за напредъка на Северна Македония без спорните текстове
09.07 | 15:00
-
Бориславова: Борисов и Пеевски ни водят по пътя, зададен от Ердоган
1 седмица – Толкова време ѝ отне на Антикорупционната комисия да арестува кмета на Варна от...
09.07 | 14:45
-
"Гугъл на аматьори не прощава!: ГЕРБ отвърна на ПП с контраснимка
Още в началото на юли термометрите показваха между 35 и 40 градуса, а горещините създават...
09.07 | 14:30
Най-четени
-
Ивелин Михайлов: Пеевски е поискал досиетата на 88 кмета от „Промяната“
„Делян Пеевски е изискал досиетата на 88 кмета от ‘Продължаваме промяната’. Изиска им е, за да...
09.07 | 11:30
-
Борисов: Когато ПП-ДБ говорят и ви кажат: "Добър ден!", можете да си пуснете лампата
По думите му няма проблем с достъпа до образование, а конвертируемостта на дадена специалност....
09.07 | 10:45
-
От днес Перник и областта остават без АГ отделение
Причината - няма акушерки. Приемът на родилки се преустановява до 30 юли включително.
09.07 | 10:15
-
Какво ще е бъдещето за парк Врана?
Столичната община отделя годишно за поддръжката между 500 и 600 000 лева.
09.07 | 10:30