Радонът – невидимият враг в домовете ни 14.03 | 08:02

Повечето от нас се плашат, когато чуят думата "радиация". И с основание. Потоците йонизиращи лъчения, отделяни от различни химични елементи по време на радиоактивния им разпад, често водят до увреждане на клетъчния геном и до мутации, които могат да причинят смъртоносни злокачаствени тумори.

Като добавим и факта, че това са алфа, бета и гама лъчения, неоткриваеми за сетивата ни, става ясно защо всяка информация за радиация около нас ни кара да подскачаме като при среща с призрак.

Един от най-плашещите радиационни "призраци", с който всеки от нас се е сблъсквал, е Радон 222 - радиоактивен благороден елемент от уран-радиевото семейство, който присъства в атмосферата във вид на безцветен газ без миризма.

Дългогодишни световни проучвания показват, че ако радонът се акумулира в помещенията, в които живеем и работим, над определени допустими стойности, то той може да доведе до повишен риск от заболяване от рак на белите дробове. Тогава можем да говорим за т.нар. радонов проблем, който излага на риск живота и здравето на обитателите на отделни жилища, жилищни сгради и дори цели населени места.

За да се запознаем детайлно с проблема "радон", разговаряхме с доц. Добромир Пресиянов от Физическия факултет на Софийския университет – водещ световен специалист по темата и създател на уред, с който всеки може да отчете нивата на радон в дома си.

Колко точно е страшен радонът?

Според данни на Световната здравна организация (СЗО) от 2009 г. облъчването с радон е втората по важност причина за появата на белодробен рак сред населението на света след тютюнопушенето. При хора, които никога не са пушили, това е причина номер едно за появата на злокачествени образувания, обяснява доц. Пресиянов.

Световните статистики сочат още, че близо половината от годишното радиационно облъчване, което средният човек получава, се дължи на радона. По последни оценки на здравните власти в САЩ близо 21 хиляди души годишно умират от белодробен рак, като основната причина за него е радонът. Така жертвите на радиоактивния газ са средно два пъти по-малко от жертвите от автомобилни катастрофи.

Каква е ситуацията с радона в България?

Доц. Пресиянов признава, че за България подобна цялостна статистика не съществува. Той отчита, че ако у нас нивата на радоново замърсяване са сравними с тези в САЩ, то годишно заради радона в страната ни умират около 500 души.

Макар че разполагат със силно ограничени данни за ситуацията в България, учените знаят, че тук има селища, в които рискът от повишени концентрации на радон в жилищата е по-голям. Такива например са центровете на уранодобивната промишленост като град Раковски (селище с доказан голям радонов проблем), село Елешница, както и част от селата в Софийското поле.

Тук доц. Пресиянов дебело подчертава, че наличието или липсата на радон в една сграда не може да се определя на база статистика, а само чрез точни измервания. Природата на радоновото излъчване е такава, че в дадена точка от земната повърхност газът може да се отделя в големи количества, докато в съседен парцел – буквално на метри от него – той почти да отсъства.

С други думи това означава, че можете да живеете в район с висок риск и въпреки това в дома ви да няма високи количества радон. Обратното също е вярно.

Що се отнася до столицата, по преценка на доц. Пресиянов в градската част на София (в рамките на околовръстното) радонов риск почти липсва.

Как радонът влиза в домовете ни?

Най-често радонът се отделя в земната кора при разпада на друг радиоактивен елемент – радия. Коварният газ е способен да прониква в сградите и през най-малките процепи в пода и лесно се разнася по всички етажи.

Доц. Пресиянов обяснява, че за човешкото здраве е опасен не толкова самият радон, а неговите дъщерни продукти – радиоактивно олово, полоний и бисмут, на които радонът се разпада за период от 96 часа след образуването си.

В случая доц. Пресиянов набляга на факта, че радонът може драстично да мени количествата си в дадено помещение в рамките на часове – при отваряне на прозорец и врата концентрацията му може да падне в пъти и после пак да се повиши. Затова постоянното проветрение на стаите не може да бъде трайно решение на проблема.

Как да го открием?

Тъй като концентрациите на радон в дадена сграда или помещение варират с времето в големи граници, адекватното му измерване изисква прилагането на дълговременни кумулативни методи. С други думи, учените могат да оценят риска в дадена сграда, само след като установят какви са били средните количества на газа за период от поне няколко месеца или година.

През 1999 г. е създаден оригинален метод за измерване на радона, посредством абсорбцията му на някои поликарбонатни материали (използващи бисфенол А). Две години по-късно методът е усъвършенстван до непостигнати дотогава нива на точност, благодарение на техника за анализ на компактдискове, които са били съхранявани продължително време в дадено помещение и са акумулирали с времето достатъчни количества радон.

От няколко години компактдисковият метод се предлага и в България от екипа на доц. Пресиянов. При него се използва апарат, който анализира следите в дисковете, оставени от силно йонизиращите алфа частици. Те се излъчват при разпада на радон, който с времето е бил акумулиран от въздуха в структурата на компактдиска.

Доц. Пресиянов казва, че всеки, който иска да измери количествата на радон в дома си, може да го направи, като занесе на учените в СУ непотребен диск, който е престоял известен период в дома. За направата на точни измервания (при което дискът се унищожава) е нужно учените да знаят единствено времето, за което дискът е престоял в съответното помещение. До момента по този метод са направени към 400 измервания на сгради в столицата и в цялата страна.

Как да се защитим?

Защитните мерки са два вида – превантивни и коригиращо-възстановителни. При превантивните мерки се набляга на поставянето на защитни системи в новостроящите се сгради, за които е установено, че ще бъдат построени върху парцел, който отделя значителни количества радон. Коригиращо-възстановителните мерки включват поставянето на системи за защита във вече построени сгради, в които количествата на радиоактивния газ са повишени.

Самата техническа защита включва два метода – пасивен и активен. Пасивният метод се състои от нанасянето на изолираща подова замазка, която предпазва помещенията от проникване на радон. Доц. Пресиянов обяснява, че този метод не е особено ефективен, тъй като винаги съществува риск в даден момент да се появят микропукнатини, които да обезсмислят цялото начинание.

Активната защита

В случая с активния метод нещата стоят по-иначе. Тук техническата идея е проста – да се изсмуче акумулиращият се радон директно от почвения слой под сградите с помощта на вентилационна система. Така вместо да попадне в стаите, газът ще бъде изхвърлен директно в атмосферата. За целта в сградата се поставят радонови аспиратори – системи от противорадонови шахти или канавки, инсталирани в основите на сградите.

С активният метод концентрациите на радон в помещенията намаляват десетки, а понякога и стотици пъти, което позволява ефективно и трайно решаване на проблема, обяснява доц. Пресиянов

В България активният метод се прилага от няколко години в сгради с високи измерени концентрации на територията на Бухово и Горни Богров. До момента най-успешно е било приложението му в детската градина в Горни Богров, където с помощта на система от канавки средната концентрация на радона спаднала от 1100 на 20 бекерела на кубичен метър (при максимално допустима граница 200).

Факти за радона

• Първите доказателства за вредното действие на радона са открити през 1951 г. при германски миньори в мините Шнееберг.

• България е една от първите страни в света, която започва измервания на радона. Още през далечната 1907 година учени от Софийския университет измерват на съдържанието на радон в българските минерални извори. През периода 1951-91 г. са правени сериозни измервания в уранодобивни мини в страната.

• Ракът на белите дробове, предизвикан от радона, поразява мъжете до 49 години 1,8 пъти по-често, отколкото тези над 50 години.

• Концентрацията на абсорбирания в компактдисковете е средно 25 пъти по-висока, отколкото в околния въздух, като рискът от заболяване от рак е пропорционален на концентрацията по времето.