„Шуми Марица” – химнът на съединена България 06.09 | 10:20

В деня на Съединението на България неизменно звучи една от знаковите песни на последните десетилетия на XIX век – наистина героично за България време. "Шуми Марица" пеят българските опълченци, сражавайки се в Руско-турската освободителна война (1878 г.). По-късно тя повдига войнския дух и съпътства успехите на армията ни по бойните полета на последвалите Балкански войни.

"Български чеда, цял свят ни гледа. Хай, към победа славна да вървим!

Марш, марш, с генерала наш! В бой да летим, враг да победим! Напред!"

Текстът на първия вариант е от Никола Живков, просветен деец, публицист, автор на учебници, създател на първата детска градина у нас, истински възрожденец. След Съединението на България през 1885 г., "Шуми Марица", но вече по текст на Иван Вазов, става химн на България и официално изпълнява тази роля до 1948 г.

Най-разпространените сведения за произхода на мелодията ни връщат към средата на XIX век, когато след разгрома на революцията в Австро-Унгария (1848) голяма група унгарци, включително и Лайош Кошут, се заселват в Шумен. Сред тях е музикантът Мѝхай Шàфран, създател на първия български оркестър от европейски тип. Една от популярните мелодии, които този оркестър изпълнява, превърната в песен с български текст, по-късно става основа за музиката на "Шуми Марица".

Вариантът, който днес е известен, е в обработка на известния наш композитор Александър Танев. 

Неправилно считана за един от символите на монархическото управление, песента известно време дори е забранена за изпълнение.

След политическите промени през 1989 г. отново заема своето място сред патриотичните маршове и неизменно звучи на националните ни празници.