Времето ни изтича със страшна скорост: Климатичен обрат до 2038 г. 03.04 | 14:10

Забравете утопиите за бъдещето. Катастрофата не е "там някъде" – тя чука на вратата. Ново изследване, публикувано в Nature, разкрива нещо ужасяващо: Земята може да премине климатични "точки на пречупване" далеч по-рано, отколкото сме си представяли. Говорим за срив на цели екосистеми, необратими промени и социални трусове, които ще направят пандемията да изглежда като детска игра.

 Какво точно са "точките на пречупване"?

В климатологията този термин описва момента, в който дадена система – например ледената шапка на Гренландия или тропическите гори на Амазонка – се променя толкова драстично, че вече няма връщане назад. Това не е постепенна промяна. Това е пропадане. И според учените – някои от тези точки са само на 15 години разстояние.

 До 2038 г. може да загубим цели екосистеми

Според авторите на изследването над 20% от потенциално катастрофалните екосистеми в света са застрашени от колапс до 2038 г. Говорим за:

• Топенето на вечната замръзналост в Арктика
• Разпадането на ледовете на Гренландия
• Превръщането на Амазонската джунгла в... савана

Това не са абстракции. Това са реални сценарии, които може да настъпят в рамките на нашия живот...

 Науката сега е още по-притеснена

Преди учените смятаха, че подобни събития ще се случат до края на века – около 2100 г. Но новите модели, създадени от екип от изследователи във Великобритания, показват друго. Те са симулирали динамиката на четири различни екосистеми, включително такава, базирана на цивилизацията на Великденския остров (която, нека не забравяме, се е самоунищожила екологично).

Резултатът? Екосистемите могат да се сринат с 30 до 80% по-рано, отколкото сме предполагали. И то не поради една причина, а заради цял рояк от стресори: замърсяване, покачване на температурите, липса на вода, деградация на почвите, обезлесяване... Всеки фактор усилва останалите като домино ефект.

 Скритата заплаха: комбинацията от фактори

"Екосистемите не умират само от един удар – те се задъхват под натиска на много проблеми едновременно", казва проф. Саймън Уилкок от университета в Бангор.
Тропическите гори на Амазонка например не се борят само с дървосекачи. Те страдат от:

• по-високи температури
• изтощени и ерозирали почви
• замърсени реки
• намаляване на валежите

И всичко това се случва наведнъж...

 Времето ни изтича… със страшна скорост

Проф. Джон Диъринг от университета Саутхемптън изчислява, че точките на пречупване, предвидени за 2100 г., всъщност може да ни ударят между 2038 и 2077 г. – т.е. 23 до 62 години по-рано от прогнозите. Това не е просто новина – това е алармен звънец, оглушителен като сирена за бедствие.

И най-лошото? Правителствата няма да имат време да реагират. Не защото не могат, а защото няма да имат предвидените десетилетия. Топлината, сушите, бурите и гладът ще дойдат в момент, в който още ще броим въглеродните кредити и ще спорим дали да се намалят самолетните полети с 5%.

 Преплетен ад: глобалните и локални фактори се подсилват взаимно

Изследователят Грегъри Купър от Университета в Шефилд предупреждава: климатичните точки на пречупване се комбинират с човешките действия на местно ниво – презастрояване, индустриализация, земеделие. Комбинацията може да задейства "ефект на домино", който буквално да срути биосферната стабилност на планетата.

Или се променяме… или потъваме

Това изследване не е просто предупреждение. То е диагноза. И тя е злокачествена.

Илюзията, че "имаме време", умира с всяка нова научна публикация. Вече не става дума за внуците ни. Става дума за нас. За 2038 година. За свят, в който джунглите ще станат савани, ледовете – вода, а хората – свидетели на срив, който сами сме причинили.