Един по-различен поглед върху глобалното затопляне 18.07 | 09:21

Защо днес повечето от нас смятат, че глобалното затопляне е причинено от парниковите емисии, отделени от човешката дейност?

Според д-р Явор Шопов от физическия факултет на СУ причината за това е, че мнозина учени приемат за даденост факта, че повишаването на техногенните емисии в атмосферата води до повишаване на температурите през последните години. Такава е и днешната широко възприета теория за глобалното затопляне. А дали тя е вярна?

Наистина, през последния един век измененията в количествата на въглеродните емисии се корелира много добре с различните глобални температурни индекси.

По време на лекцията си в рамките на лятната лектория по физика, провела се във Физическия факултет на СУ, д-р Шопов представи анализ на данни от последните 420 хиляди години, които показват ясна връзка между промените на въглеродния двуокис през вековете и вариациите на температурата.

Интересното при тези данни обаче е, че представени в графичен вид, ясно се вижда как първо се е променяла температурата на земната атмосфера и чак след това се е изменяла концентрацията на парникови газове. Изводът, който закономерно се налага, е, че промяната в температурите по някакъв начин е довела до отделянето на парниковите газове, а не обратното.

Данните са получени от анализа на мехурчета газ в ледени проби, добити от ледника при руската полярна станция "Восток" в Антарктида.

Тази статистика според д-р Шопов е неудобна за господстващата днес теория и поради тази причина се пренебрегва от мнозина изследователи на климата.

Кое всъщност причинява глобалното затопляне?

Според д-р Шопов голямата част от въглеродния двуокис, който се отделя днес в атмосферата, не идва в резултат на човешката дейност, а е предизвикан от разтварянето на карбонатните скали. Заемащи една трета от земната суша, те се оказват най-големият световен резервоар на въглерод. По химичен път е доказано, че скоростта на разтваряне на скалите е в пряка зависимост от покачването или спадането на околната температурата. Това може да обясни донякъде защо през хилядолетията промените в температурите са се отразявали и на количествата парникови газове в атмосферата.

Изследванията на Междуправителствения панел за климатичните промени (IPCC) показват, че този процес е силно подценен и че той може да бъде главен източник на вариациите на въглероден двуокис в атмосферата, обяснява д-р Шопов.

Друго изследване, публикувано 2007 г., заключава, че промените в климата се дължат най-вече на слънчевата инсолация (количеството слънчева радиация, стигнало до Земята), както и от промените в орбитата на планетата ни в дългосрочни периоди, предизвикани от лунната гравитация. Спътникът на Земята е отговорен и за ледникови периоди през историята на нашата планета.

Важни фактори за климатичните изменения са и промените в на слънчевата светимост и на слънчевото магнитно поле, което също се променя с течение на времето. Т.нар. средновековен климатичен оптимум – затоплянето на климата между 850 и 1200 г. се смята за предизвикан от промяната на силата на слънчевото греене. В този период например ледниците в Гренландия се разтапят и островът става годен за обитаване.

В доклад на американския институт "Маршал" също се посочва, че най-важният фактор върху измененията на климата е интензитетът на слънчевата радиация, като Слънцето е оказвало основно въздействие върху климата през последните 100 години, а ролята на техногенните емисии е била второстепенна.

За силния ефект от промените в слънчевата активност говори и фактът, че паралелно с глобалното затопляне на Земята астрономите наблюдават и топене на ледниковите шапки на Марс при положение, че там не се отчита наличие на парниковите газове.

Други слабо изследвани фактори, които вероятно също играят роля в глобалните температурни промени, според д-р Шопов, са вариациите в нивата на космическите лъчи, слънчевият вятър, количествата малките междупланетни тела, изгарящи в атмосферата (метеори) и не на последно място космическият прах, чието количество между Слънцето и Земята също варира в относително малки периоди.

Ако преди 1970 г. слънчевата активност е била основен фактор за климата, то след това тя може да обясни само част от покачването на температурите. За другата част вина имат и парниковите емисии, отделяни от човешката дейност, признава д-р Шопов.

Въпреки това и днес Слънцето остава основният източник на промените в земната атмосфера смята ученият. Анализите показват, че от 70-те години насам слънчевата активност също стремглаво се покачва - в синхрон с ръста на парниковите газове в атмосферата.

Причината за трудното улавяне на огромния ефект, който Слънцето оказва върху климата, според д-р Шопов, се дължи на високата циркулация на въздушните маси в атмосферата, която маскира влиянието му за кратки периоди. Това е една от причините съвременните климатични промени да не отчитат ефекта от засиленото слънчево греене през 20 век, коментира още ученият.