Екодоклад показва: Отрови и шум убиват българите 25.05 | 17:19

За последните 15 години – от 1999 до 1915 г., замърсяването на въздуха в страната с фини прахови частии се е увеличило с цели 63%. Причината за това са отделяните в атмосферата вредни емисии от автобилните двигатели на старите коли, които карат по-голямата част от българите и преминаването на голяма част от населението към първобитни способи на битово отопление с въглища и дърва за огрев. Освен наднорменото замърсяване на въздуха в по-оглямата част от страната е регистрирано и наднормено превишаване на показателите за шум. Това показват данните от Националния доклад за състоянието и опазването на околната среда за 2014 г., приет от Министерски съвет. Той бе огласен на брифинг от министъра на околната среда и водите Ивелина Василева, цитирана от БГНЕС.

Напоследък обаче с мерките, които държавата предприема за ограничаване на вредните емисии и направените сериози инвестиции, се отчита известна положителна тенденция в опазването на околната среда, съхраняването на природата и намаляването на замърсяването през 2014 г., увери министърът, като се позова на доклада. 

Емисиите на фини прахови частици продължават да бъдат рисков фактор за околната среда в България, но се отбелязва намаление спрямо 2013 г. Най-голям брой превишения на вредни емисии в атмосферата са регистрирани във Видин, Монтана и Ловеч. От друга страна пък в Перник, Пловдив, Благоевград, София, Добрич, Кърджали и Велико Търново има тенденция за намаление на средния брой на фини прахови частици.

През 2014 г. има нарастване на фините прахови частици спрямо 1999 г. с 63%, посочи Василева. Замърсяването на атмосферата се дължи основно на транспорта и на битовото отопление.

В България няма превишения на емисии на серен диоксид, азотен оксид или амоняк. Само в района на Гълъбово има установени две повишения за серен диоксид във въздуха в рамките на 2014 г., се казва в доклада.

В 22 страни от ЕС има регистрирани норми за превишения на фините прахови частици. За България средната годишна температура за 2014 г. е била 12,3. А по принцип 2014 г. е била и една от 13-те най-топли години за периода 1988-2014 г.

Относно емисиите на парникови газове през 2000 г. нивата на емисии на парникови газове на човек от населението са били най-ниски - 7,1 тона въглероден диоксид еквивалент. 75% от генерираните парникови газове са в резултат от дейността на сектор енергетика, следван от селското стопанство (9%), на трето място са сектор отпадъци и индустриални процеси с по 8% принос към парните емисии.

За създаване на брутен вътрешен продукт на стойност 1000 лв. има намаляване от 2,6 тона въглероден диоксид, еквивалент за 1999 г., през 2014 г. те достигат до 0,69 тона въглероден диоксид еквивалент за създаването на БВП от 1000 лв.

През 2014 г. наличните пресни възобновяеми водни ресурси са с около 8,3% повече спрямо 2013 г. и с над 17% спрямо нормата за периода 1981-2014 г. куб. м, което поставя страната в относително благоприятно положение спрямо други европейски страни.

България е на 8-мо място в ЕС по възобновяеми пресни водни ресурси. Посредством групови селищни водоснабдителни системи е осигурен достъп до питейна вода на 99,3% от населението на страната (2014 г.). По този показател страната ни е в благоприятно положение спрямо някои други европейски страни.

Нараства делът на населението, свързано със селищни пречиствателни станции за отпадъчни води – от 41% през 2005 г. на 56,8% през 2014 г. От друга страна към края на 2014 г. без пречиствателни станции са 32 града с над 10 000 реален брой жители и 117 града от 2000 до 10 000 жители.

96,8% от зоните за къпане отговарят на задължителните изисквания и са с отлично или добро качество, а 77,% отговарят на добро качество, отчете още екоминистърът. Според нея има тенденция за подобрение в последните години, а през 2016 г. резултатите се очакват да са още по-добри.

През 2013-2014 г. Националната система за мониторинг на биологичното разнообразие за първи път функционира в пълния си обхват – проведени са теренни наблюдения на 697 вида на определени за целта места за мониторинг. До края на 2014 г. Министерският съвет е определил 340 защитени зони (353 на брой, но 13 са с обща граница по двете директиви) от мрежата "Натура 2000”, покриващи общо 34,4% от територията на страната.

Данните от измерванията на шумовите нива през 2014 г. показват, че регламентираните допустими шумови нива са превишени в 72% от контролните пунктове в страната. Относителният дял на пунктовете с превишени нива не е променен сравнение с 2013 г. Динамиката на здравословното състояние на горите пък показва, че за периода 2005-2014 г. няма превишения на допустимите норми за обща киселинност. Преобладават здравите и слабо увредени дървета, които са близо 74% от масивите. 916 горски хектара са засегнати от горски пожари за 2014 г. Като пожарите от мълния са по-малкият процент, а останалите пожари са причинени главно от човешко бездействие.

По отношение на контролната дейност на ековедомството Василева припомни, че най-голямата санкция е от април тази година - на стойност 250 000 лв. на "Лукойл”, заради замърсяване на въздуха със сероводород.