Кой всъщност „цапа“ повече? 27.04 | 10:56

Проучване показва, че намаляването на CO2 емисиите в богатите държави се компенсира от увеличаването им в развиващите се страни

В статия, публикувана в журнала на американската Национална академия на науките екип от изследователи показва, че ползите, които се правят при опитите за стабилизиране на въглеродните емисии в развитите държави от подписването на протокола в Киото насам, се неутрализират от повишаването на CO2 емисиите от развиващите се държави при производството на стоки за износ, пише PhysOrg.com.

Поради това несъответствие много държави днес искат промяна в практиката от споразумението от Киото. Те настояват да на се броят единствено въглеродните емисии, отделени в самата държава, но и въглеродния отпечатък на продуктите, които се консумират от хората в нея.

Това не е първия път, в който тази теза бива изказана. През последните не един политик или организация говорят за това несъответствие. Новото тук е че твърденията са подкрепени и с емпирични данни.

В статията водещият изследовател Глен Перерс и неговите колеги представят резултатите, получени при изследване на 113 държави и 57 икономически сектори, които били изучени и анализирани за периода от 1990 до 2008 г. Те открили, че CO2 емисиите от произведените стоки и услуги са се увеличили от 4,2 млрд тона за 1990 г. до 7.9 млрд. през 2008 г. или от 20% до 26% от глобалните емисии . В следствие на това чистият трансфер на емисии към развитите държави е нараснал от 0.4 до 1.6 милиарда тона през 2008 г.

Междувременно през този период, развитите нации са обявили общо намаление на въглеродните емисии с почти 2%. Авторите на изследването показали, че развитите държави (без САЩ, които не се подписали Протокола от Киото, нито са намалили CO2 емисиите си) са стабилизирали емисиите, отделени от техните индустрии.

Те обаче използвали все повече продукти от развиващи се държави, за чието производство са отделени по-големи количества CO2 в атмосферата.

Голямата част от тези производители не са подписали Протокола и не могат да си позволят да водят строга политика на намаляване на емисиите.

Поради тази причина, днес богатите нации са способни да получават по-големи изгоди от намаляването на парниковите газове с заедно с това да критикуват бедните, че отделят повече въглеродни емисии в атмосферата. Мнозина основание смятат това поведени за лицемерно и нечестно.