Можем ли да спасим климата с изкуствени микроорганизми? 23.04 | 09:06

Все по-забележими проблеми, предизвикани от климатичните изменения, изискват решение.

Биолозите предлагат да помогнем на природата – с въвеждането на изкуствени микроскопични организми, които да свършат цялата работа сами.

Тоест да погълнат целия натрупан в атмосферата излишен въглероден диоксид, който предизвиква парниковия ефект, а значи – и глобалното затопляне.

Два такива варианта са предложили наскоро Рикардо Соле и колегите му от лабораторията ICREA-Complex Systems Lab в Барселона (Испания), разказва MIT Technology Review.

В първия вариант просто е необходимо да се направи така, че създадените организми да се нуждаят от храна, чието количество е ограничено. Добър избор според испанските учени може да е пластмасовият боклук, от който около 8 млн. тона ежегодно попадат в океана.

Това количество наблюдаван боклук в океана всъщност е по-малко от очакваното – тоест очевидно някои бактерии вече са се научили да го преработват. С други думи идеята е перспективна.

Вторият вариант е по-сложен. В съответствие с него синтетични организми се предлага да бъдат свързани с двустранни симбиотични отношения с други организми, така че да не могат едни без други. Например може да се създадат бактерии, които ще отделят белтъци, задържащи водата в почвата. Благодарение на това в сушави места могат да виреят растения, върху корените на които на свой ред ще живеят тези бактерии.

При съвременното ниво на развитие на науката тази идея вече е осъществима. Но има едно "но" – експертите се опасяват, че това "лекарство" може да стане по-лошо от "болестта". Класически пример е Австралия, където в средата на XIX в. завъдили зайци и които станали истинско бедствие (войната със зайците продължава на Зеления континент и до днес).

Казано с други думи, такива синтетични организми могат прекалено да се размножават и не е ясно ще можем ли да ги спрем, преди те да "приспособят" околната среда към себе си. Или тези множащи се микроорганизми "спасители" могат – теоретично – да пуснат в биосферата механизми на компенсация, които, напротив – да ускорят измененията на климата няколко пъти.

Общо взето, много експерти гледат с голяма предпазливост на тези предложения. Те посочват, че бактериите, безопасни в първите поколения, след това могат да еволюират и да излязат от контрол. Така че търсенето на пътища за решаване на климатичните проблеми продължават. Главното е такова решение да бъде открито, докато последствията от измененията на климата не отидат прекалено далеч.

Измененията на климата на нашата планета вече водят до опасни последствия, например такива като гибелта на дървета в басейна на Амазонка и зачестяващите засушавания в различни точки на земното кълбо.

В перспектива последствията може да станат още по-страшни, чак до нови кръвопролитни военни конфликти, в рамките на борба за базови ресурси – на първо място вода.

За да спрат глобалното изменение на климата, учените мислят за тераформиране, тоест пренастройване на цялата ни планета така, че климатът на нея да стане малко по-студен – например повече слънчеви лъчи да се отразяват и връщат в Космоса, а да нагряват атмосферата. На фона на тези гигантски проекти идеята за синтетичните организми е съблазнителна със своята сравнителна достъпност и плаши с неконтролируеми последствия.

Още новини от света на науката можете да откриете в Мегавселена.