ООН ще нищи презастрояването по морето и планините у нас 29.08 | 14:25

Коалицията от неправителствени организации "За да остане природа в България" заведе дело в Комитета за прилагане на Орхуската конвенция на ООН, свързано с презастрояването по Черноморието и планините в България.

Делото е заради ограничения достъп до правосъдие при обжалването на общи и подробни устройствени планове и разрешителни за строеж, одобрени по Закона за устройство на територията (ЗУТ), съобщиха от "За да остане природа в България".

Според екоактивистите тези забрани и ограничения са в основата на презастрояването на Черноморието и планинските курорти у нас.

Орхуската конвенция, приета от Икономическата комисия за Европа на ООН, изисква от всяка държава членка, каквато е и България, да гарантира чрез националните си закони правото на обществото да участва във взимането на управленски решения, които засягат опазването на околната среда, включително чрез обжалването на актове на публичните институции, които нарушават екологичното законодателство, отбелязват природозащитниците.

Съгласно действащите в Закона за устройството на териториите разпоредби такова право сега имат само собствениците на съседни на строежа имоти и то само в случаите на обжалване на подробните устройствени планове.

Анализът на коалицията "За да остане природа в България" на голям брой дела в българските административни съдилища показва, че въз основа на забраните за обжалване, разписани в ЗУТ, съдът отхвърля жалбите на инициативните комитети и гражданските организации и оставя в сила всички планове за застрояване или разрешителните за строеж, дори при доказателствата за явни нарушения на екологичното законодателство от страна на общинските администрации.

Един от най-фрапиращите случаи, посочен от екоорганизациите, е приемането през 2007 г. на общия устройствен план за ски центъра Перелик в Родопите, предвиждащ изграждането на над 200 км писти в една от най-дивите и красиви части на Родопите, част от европейската екологична мрежа Натура 2000.

Въпреки че община Смолян приема плана без екологична оценка в нарушение на националното и европейското природозащитно законодателство, първоначално той е оставен в сила от българския съд и чак след заплаха на Европейската комисия за завеждане на дело пред европейския съд планът е отменен от общината през 2009 г.

Подобно развитие претърпя и атакуваният в съда общ устройствен план на община Царево, предвиждащ застрояването на крайбрежието на Природен парк Странджа в нарушение на Закона за биологичното разнообразие и Закона за защитените територии.

Завеждането на съдебно дело през 2006 г. не спира обаче реализацията на изменението на проекта за ски зона Банско, което доведе до проверка на министъра на околната среда и водите Нона Караджова. При нея беше установено надвишаване с над 65 % на концесионната площ и незаконното изсичане на стотици декари вековни гори в Национален парк Пирин, припомня коалицията. Тогава съдът отново се позова на забраните в ЗУТ, отхвърляйки жалбите и доказателствата, че общината е одобрила промяната в устройствения план на ски зоната в нарушение на концесионния договор.

Друг случай, който отново създава грижи на екоминистерството и екологичните организации, е неуспешният опит на граждани и природозащитни организации да спрат в съда разрешителното за ползване на спорния лифт до хижа "Рилски езера" в Националния парк Рила, построен без актуална оценка за въздействието върху околната среда.

Според коалицията "За да остане природа в България" липсата на граждански контрол и чувството за безнаказаност в органите на местното самоуправление са довели през годините до презастрояване, замърсяване и увреждане на природната среда. Това се наблюдава в курорти като Слънчев бряг и Банско, което силно влияе върху качеството на туризма, отбелязват природозащитниците.

От коалицията призовават управляващите да приведат националното законодателство, конкретно Закона за устройство на територията, в унисон с международните стандарти за достъп до правосъдие. Така ще се даде възможност на гражданското общество да контролира всеки опит на уязвимите за корупция общински администрации да позволяват застрояване в нарушение на обществения интерес, посочват от там.