Океаните са заплашени от масово измиране 21.06 | 15:07

Замърсяването и глобалното затопляне са довели световните океани до ръба на масово измиране, невиждано от десетки милиони години насам, предупреждава група от учени, цитирани от АФП.

Умиращи коралови рифове, екосистеми, унищожени от видове-нашественици, разширяващи се "мъртви зони" в открито море, токсичен цъфтеж на водораслите, масово намаляване на големи риби и бозайници в следствие на неконтролируем улов – всички тези процеси се ускоряват и задълбочават, сочи доклад, изнесен пред експерти в Оксфорд.

Спонсорираното от Международната програма за състоянието на океаните (IPSO) проучване показва, че здравето на световните океани се влошава по-бързо и остро, от най-тежките прогнози на експертите отпреди няколко години. Нещо повече - изброените симптоми могат да бъдат предвестник на още по-големи сътресения в мрежата от биологични и химически връзки, която учените наричат Земна система.

Всички пет масови измирания на организми, познати ни в последните 500 милиона години, са били предшествани от много от условията, в които в момента се намират океанските екосистеми, предупреждават океанолозите.

Според тях основните причини на влошаването на състоянието на океаните са три – глобалното затопляне, повишаването на киселинността на водата и намаляването на количествата кислород - състояние, известно още като хипоксия.

Всички тези фактори са директни резултати от човешката дейност. Досега те са били изучавани главно поотделно, като едва напоследък учените разбират как тези сили взаимодействат помежду си. Те признават, че сборното въздействие на въпросните три фактора е по-силно, отколкото механичния сбор на всеки един от тях, което води до ускоряване на процесите.

Положителната новина тук е, че до момента най-лошите сценарии, разработени от IPCC през 2007 г., не са се случили. Океаните продължават да действат като гигантска гъба, която поглъща над една четвърт от отделения от човешката дейност въглероден диоксид. Това води до повишаване на киселинността на водата и до нарушаването на деликатните екосистеми.

По последни изчисления скоростта, с която въглеродният диоксид се абсорбира от океаните, е много по-голяма, отколкото преди последното масово измиране на видове преди 55 млн. години. Тогава над половината от дълбоководните видове са изчезнали.

Събитието, наречено Палеоцен-еоценов топлинен максимум (PETM), може би е било древната генерална репетиция за бъдещите климатични промени, които могат да бъдат още унищожителни, опасяват се част от учените.

Замърсяването на океаните през последните десетилетия също взима тежкия си данък. То е направило океаните по-малко устойчиви и приспособими към климатичните промени. Изхвърлените във водата азотни торове, болестотворни бактерии и химикали, които объркват хормоналната секреция на морските организми, са допринесли до масовото измиране на колонии от корали, които са от ключово значение не само за океанските екосистеми, но и за живота на милиони хора по света.

Намаляването на популациите на някои големи риби и акули с до 90 процента пък е объркало хранителните вериги в океаните в колосални мащаби, водейки до експлозивен растеж на водорасли, медузи и други представителите на по-ниските нива на хранителната верига.