Черно море не може да диша: Какво са мъртвите зони? 15.11 | 13:40

Под синьото спокойствие на Черно море се крие мълчание. Не онова успокояващо, а мъртво – буквално.

Учени от Българската академия на науките и Института по океанология във Варна потвърдиха тревожна тенденция: зоните без кислород в Черно море се разширяват.

Това означава, че цели слоеве вода вече са непригодни за живот – нито риба, нито планктон, нито бактерии могат да оцелеят там.

Какво са "мъртвите зони"

В океанографията този термин описва области, в които нивото на кислород пада под 0.5 mg/l – границата, при която животът спира.

В Черно море тези зони не са новост – те съществуват естествено в дълбоките му слоеве от хилядолетия.
Но днес учените забелязват нещо ново: "мъртвите зони" се издигат все по-нагоре, към повърхността.

"Преди 30 години липсата на кислород започваше на дълбочина около 150 метра," обяснява морският биолог доц. Петър Ганчев. "Днес вече има участъци, където това се случва още на 90 метра."

Климатът ускорява процеса

Причината не е една. Климатичното затопляне повишава температурата на морската вода, което затруднява смесването между повърхностните и дълбоките слоеве. Без циркулация – няма кислород.

Освен това по-топлите температури увеличават растежа на водорасли и микроскопични организми, които, когато загинат, се разлагат и изчерпват кислорода в околната вода. Така морето се задушава отвътре навън.

Замърсяването допълва катастрофата

Реките, които се вливат в Черно море, носят със себе си огромни количества торове и отпадни води – особено от Дунав и големите земеделски региони.

Тези вещества подхранват цъфтежа на водораслите (евтрофикация), а след това същите водорасли поглъщат кислорода при разпад.

"Черно море вече не може да диша," казва проф. Емилия Ковачева от Института по океанология.
"Това не е просто екологичен феномен – това е срив на кръговрата на живота."

Последствията – по-малко риба, повече токсини

Мъртвите зони изтласкват морския живот към плитчините. Рибите се събират в ограничени зони, където кислородът все още е наличен, което ги прави по-уязвими за риболов и болести.

Според доклад на Copernicus Marine Service, популацията на калкан и сафрид в западното Черноморие е намаляла с 35% за последното десетилетие.
В същото време токсичните водорасли и сероводородните зони се увеличават, отделяйки газове, които в дългосрочен план могат да променят химическия баланс на водата.

България е в епицентъра на наблюденията

Българските учени участват в международна програма за мониторинг на Черно море, която използва подводни дронове и автономни станции за измерване на температура, кислород и химичен състав.
Данните показват, че аноксиозният слой (без кислород) вече заема над 87% от обема на морето – един от най-високите показатели в света.

"Черно море буквално е едно от най-задушените морета на планетата," казва проф. Борислав Иванов. "И това не е метафора."