Европа е изправена пред катастрофа заради намаляващите запаси от подземни води 04.02 | 11:20

През лятото на 2018 г. и 2019 г. Централна Европа изпита сериозен недостиг на вода и нивата остават ниски оттогава, пише Independent, цитиран от Агенция "Фокус". Тежката суша в региона унищожава естествените местообитания на животните, вреди на селското стопанство и води до сериозен недостиг на енергия, казват учените.

Лятото на 2022 г. ясно демонстрира ефектите от продължителна тежка суша в Европа.

Учените предупреждават, че Европа е изправена пред катастрофа поради намаляващите запаси от подземни води.

Според проучването тежката суша унищожава естествените местообитания на животните, вреди на селското стопанство и води до сериозен недостиг на енергия, пише "Фокус".

Пресъхналите речни корита и постепенното изчезване на водните обекти оказват отрицателно въздействие както върху природата, така и върху хората: много видове водни животни са загубили естественото си местообитание, а сухата почва създава много проблеми за селското стопанство.

Освен това сушата доведе до енергиен недостиг: поради липсата на вода за охлаждане френските атомни електроцентрали се борят да генерират достатъчно електричество. Недостатъчните количества вода също създават проблеми за работата на водноелектрическите централи.

За да наблюдава световните подземни водни ресурси, екип от учени в продължение на няколко години използва гравитационни данни от два спътника, които обикалят около Земята в полярна орбита на височина малко под 490 км.

Те дават информация за общата маса на водата, от която след това се изваждат показателите за промени в реките и езерата, както и влажността на почвата, снега и леда. В резултат на това остава само маса от подземни води.

Разстоянието между сателитите от около 200 километра беше критично за проекта и то беше постоянно и внимателно измервано. Този отзад не можеше да настигне този отпред и затова получиха прякора "Том и Джери". Ако летяха над планина, тогава скоростта на спътника отпред беше по-бърза поради увеличената маса под него. След като прелетя над планината, той отново забави малко, а спътникът зад него се ускори веднага щом достигна планината. Веднага след като и двата спътника преминаха върха, скоростите им отново се изравниха.

Промените в разстоянието над големи обеми вода са основният начин за определяне на гравитационното поле на Земята, което се измерва до най-близкия микрометър. За сравнение, дебелината на косъм е 50 микрометра.

Сателитите летят със скорост 30 000 км/ч. и обиколете Земята 15 пъти на ден. За един месец те могат да покрият цялото земно кълбо, което прави възможно получаването на гравитационна карта на планетата на месечна база.

Авторът на проекта, професор Торстен Майер-Гур от Техническия университет в Грац, Австрия, каза: "Обработката и изчислителните усилия тук са доста големи."

"Ние измерваме разстоянието на всеки пет секунди и по този начин правим около половин милион измервания на месец. Въз основа на тези данни след това определяме картите на гравитационното поле", добави той.

Гравитационните карти обаче не могат да покажат точното количество вода под земята, тъй като сателитите не правят разлика между морета, езера и подземни води.

За да се изчислят индивидуалните обеми за всяко водно тяло, трябваше да се привлече помощта на други партньори в проекта G3P на ЕС.

След като сателитите Том и Джери предоставиха данни за общата маса на водата, показателите за промените в реките и езерата, както и влажността на почвата, снега и леда, бяха извадени от тях, като по този начин беше оставена само масата на подземните води.

Резултатът от това сътрудничество показва, че ситуацията със запасите от подземни води е станала много опасна.

"Никога не съм си представял, че тук, в Европа, водата ще се превърне в проблем, особено за Германия и Австрия", каза проф. Торстен Майер-Гюр. "Ситуацията с подземните води е сериозна, време е да помислим за това."