Лазери вместо молитви за дъжд 01.09 | 18:21

Подобно на стремежа на хората от всички епохи да придобият свръхчовешки способности - да могат да летят, да стават неуязвими или невидими, желанието им да имат силата да контролират метеорологичното време по команда (или молитви) винаги е била начело в списъка. До днес обаче то е изглеждало толкова непостижимо за науката, колкото е и например вечната младост.

Швейцарски физици вероятно са успели да направят пробив в способностите ни да управляваме времето. В публикация в Nature Communications, цитирана от physorg.com, те описват метод, при който с помощта на лазери те успяват да създадат частици от азотна киселина във въздуха, около които влагата се събира и образува водни капки.

За да тестват своята теория на практика, учените от Университета в Женева разположили лазера си близо до река Рона и изстрелвали лазерни импулси в небето в продължение на 113 часа. Експериментът бил направен в период с висока влажност на въздуха (над 70%).

За да се убедят, че техните резултати се отнасят за повлияната от лазерните лъчи област, те разположили защитни съоръжения, спиращи вятъра. Анализът на пробите от въздуха показал, че в него наистина могат да бъдат открити частици азотна киселина, около които се били формирали миниатюрни водни капки с големина от няколко микрона.

Макар че капките въобще не били толкова големи или тежки, че да паднат на земята под формата на дъжд, резултатите от експеримента са окуражителни, тъй като досега най-добрите постижения в тази насока били да се поръсят облаците със сребърен нитрат и сух лед – методи със съмнителна ефективност.

За съжаление въпреки първоначалния успех на проекта, изглежда че идеята за използване на лазери за контрол върху дъжда за сега е до голяма степен теоретична поради незнанието на учените кога една и съща лазерна техника може да бъде използвана за създаването на големи дъждовни капки и дали след това тя реално може да бъде използвана, за да създаде достатъчно количество валежи. Експериментаторите се опасяват и от съществуващия риск по-големите капки да падат на земята под формата на киселинен дъжд.

Други интересни въпроси, които вълнуват учените, са дали, ако бъде разработена, тази техника може да бъде полезна в сухите области по света, които се нуждаят най-много от нея. И дали и как тя ще промени световното разпределение на валежите и как ще се отрази на глобалното затопляне. Не е невероятно в бъдеще да станем свидетели на войни за правата върху дъжда.

Отсега е ясно, че разработването на технологии, контролиращи дъждовете посредством лазер ще създаде ситуации и възможности, които далеч надхвърлят чисто научната област.