Предизвикателството да построиш „къща“ на Марс 12.01 | 10:51

Искате да отидете на Марс? Ако да, то със сигурност от вас ще се очаква да поживеете там известно време. Поради промяната на разстоянието между на Земята и Червената планета пионерите, които кацнат на марсианската повърхност, най-вероятно ще трябва да останат там за около година и половина, преди условията да станат подходящи за връщане.

Поради тази причина НАСА вече стартира с експерименти с прототип на марсианска база, която е подходяща за дългосрочно изследване на Червената планета.

Миналата година студенти от Университета в Уисконсин спечелиха конкурса XHab за проектиране и строеж на надуваемо допълнително помещение в обитаемия отсег на марсианската база, която НАСА вече конструира. Готовата конструкция вече служи като работещ модел на бъдещата марсианска станция, която се тества в пустинята на Аризона, пише SpaceDaily.com.

Подобно на всеки дом, бъдещата станция на Марс трябва да защитава хората от природните стихии, като в случая става дума не само за студа, топлината и вятъра на пустинята. Бъдещата къща на Марс трябва да брани човека от космическите лъчи, соларните бури и проникването на прах и в същото време да предоставя необходимите удобства на обитателите си.

"Защитата от радиация е приоритет номер едно за нас", казва Крис Кенеди, ръководител на проекта на НАСА. "На Земята имаме лукса да сме защитени от космическата радиация благодарение на магнитните полета на Земята и на атмосферата". На Луната или на Марс астронавтите ще бъдат изложени на космически лъчи, които увреждат тъканите, когато бъдат абсорбирани от тялото. Слънчевите изригвания пък могат да залеят астронавтите с такива количества енергия, че да ги убият мигновено.

Поради тази причина НАСА се опитва да открие начин за създаването на електростатичен радиационен щит около марсианската база, с който да защити астронавтите. За момента обаче по-лесното решение е да се използват материали, които да абсорбират гигантските количества енергия, които ще заливат станцията.

Това означава внимателен подбор на използваните материали, както и начинът, по който обектите трябва да бъдат наредени във вътрешното пространство, обяснява Кенеди. Така например храната и провизиите могат да бъдат складирани в стените, където да служат като допълнителна защита. Инженерите от НАСА търсят и начини да използват отпадъчните продукти като опаковките на храните, които да се използват като изолация и строителен материал.

Друг голям проблем за бъдещите "марсианци" ще бъде свъзран със справянето им с отпадъците. В прототипа на НАСА банята не се нарича "баня", а "модул за хигиенизиране". В него ще се използват технологии, които позволяват на астронавтите да се мият, без да замърсяват останалото жизнено пространство.

Строежът на база на Марс или на Луната включва и създаването на методи за херметизиране на помещенията,така че в тях да не попаднат замърсители отвън. По време на мисиите "Аполо" в лунния модул успява да се промъкне лунен прах, който предизвиква дихателни проблеми сред астронавтите и заплашва да повреди електрониката на борда.

Успешното изолиране на жилищната площ обаче ще превърне базата в своеобразен термос, който много успешно задържа топлината, отделяна от хората и апаратурата. Проблемът ще бъде разрешен от система от радиатори, които ще отнемат топлината от помещенията и електрониката и ще я изпращат извън станцията.

Дори след като обезпечи условията на живот в станцията, НАСА трябва да наложи стандарти за размерите на жизненото пространство. В космическата агенция все още текат дебати по този въпрос.

Едно обаче е сигурно – през първата си мисия до Червената планета хората няма да имат технологиите, с които да построят сгради от тамошните ресурси и ще трябва да донесат със себе си цялата необходима екипировка за оцеляването им. Начинанието наистина изглежда грандиозно.