Титан крие океан от вода под повърхността си? 30.06 | 10:29

Течният океан е едно от необходимите условия за появата на живот от земен тип

Анализ на данните от сондата "Касини - Хюйгенс" показват, че е много вероятно луната на Сатурн – Титан, да разполага със слой от течна вода с амоняк под ледената си черупка, съобщават от пресцентъра на НАСА. Откритието бе публикувано в авторитетното научно списание Science. "Касини - Хюйгенс" е съвместен проект на на НАСА и ЕKА и Италианската космическа агенция (ИКА). Неговата задача е да изследва Сатурн и неговите спътници

"Откритите от "Касини - Хюйгенс" големи приливи на повърхността на Титан водят до почти неизбежното заключение, че под повърхността на спътника има скрит океан", казва Лучано Иес – водещ автор на изследването от италианския университета "Ла Сапиенца", Италия. "Търсенето на вода е важна цел в изследванията на слънчевата системата."

Наблюдаваните приливни вълни са предизвикани от силното гравитационно поле на Сатурн, което "разпъва" и деформира Титан при пътя му около газовия гигант.

Астрофизиците изчисляват, че ако спътникът бе направен изцяло от твърда скала, то приливите биха предизвиквали скални приливи с височина от един метър. Вместо това астрономите наблюдавали приливи с височина от 10 метра, което отхвърля хипотезата за изцяло скалния му състав.

Първоначално учените не били сигурни дали сондата ще успее да засече разместванията, предизвикани от гравитацията на Сатурн. Опитите се оказали успешни при шестте близки прелитания на "Касини" около планетата между февруари 2006 и февруари 2011. Измерванията, събрани с помощта на мрежата Deep Space Network (DSN) на НАСА, разкрили размерите на приливите на Титан.

Специалистите оценяват, че не е нужно океанът на Титан да бъде огромен или много дълбок, за да се получат наблюдаваните приливи. Те предполагат, че той се състои от течна вода, тъй като ледената кора върху него е съставена в по-голямата си част от воден лед.

Присъствието на подводен слой от течна вода на спътника на Сатурн само по себе си не е индикатор за наличието на живот. Учените вярват, че е по-вероятно животът да се появи на места, на които течната вода е в контакт със скали. За момента изследванията не могат да кажат дали дъното на океана е направено от скала или лед.

Резултатите имат по-големи последици за разкриването на мистерията около появяването на нови количества метан в атмосферата на планетата. Тъй като той се среща в огромни количества и същевременно се смята че е нестабилен, би трябвало да съществуват механизми , които да да попълват загубите. Воден океан, "посолен" с амоняк, би изпълнявал фунцкята на химически реактив, които да освобождава метана от леда и същевременно на резервоар за газа.