Кучетата си лаят, ние - също. А керванът не мърда 18.04 | 16:50

И така - пак опряхме до проблема с кучетата... Докога ще търпим този тормоз?... Проблемът с безстопанствените кучета трябва да се реши час по-скоро... Всички кучета на сапун!... Оставки няма да върнат хората, които си отидоха, нито ще изтрият спомените на нахапаните. :(

Това са част от коментарите под последната новина за нахапан от кучета човек. Последният случай е от днес -"Куче нахапа пенсионер в село Трилистник".

Преди седмица пък момиченце на година и десет месеца бе ухапано от куче, докато си играеше на улицата в село Любичево, община Антоново, Търговищко.

Този пък инцидент беше предшестван от трагичната кончина на проф. Ботьо Тачков. Той беше нахапан жестоко от бездомни кучета в кв. "Малинова долина" в София и лекарите се бориха с дни за живота му.

Новините за пострадали от агресия на животни заляха като вълна цунами медиите и като лавина предизвикаха поредния порой от коментари и предложения за справяне с проблема с бездомните и домашните животни. Защото в тези случаи става въпрос както за безстопанствени кучета, така и за кучета, които си имат собственици.

Отново след инцидента с проф. Ботьо Тачков започнаха да се задават въпроси за работата на кастрационните центрове, за тяхната ефективност и организацията на процеса. Дори и заместник-кметът Мария Бояджийска си подаде оставката. Кметът на София Йорданка Фандъкова не я прие – и правилно. Както един от коментарите под днешната новина казва: "Оставки няма да върнат хората, които си отидоха, нито ще изтрият спомените на нахапаните..."

В цялото това говорене обаче – на медии и на управници, на природозащитници, на нахапани, на не-нахапани, и във всичките разнородни предложения – от това всички кучета да бъдат убити, или да бъдат убити само агресивните, да се наказват собствениците им със затвор, или със затвор и глоба, да има забрана да се хранят безстопанствени животни, да бъдат построени двойно повече приюти и т.н. прозира преди всичко нуждата да се говори по проблема. А не да се решава.

Защото преди две години България беше залята с този порой, преди три – отново. Преди пет – отново. И всички думи, реплики и дуплики бяха предизвикани от поредните случаи на нахапани, обезобразени и дори умъртвени. Трагични случаи безспорно. Случаи, които не трябва да се случват.

Но... да припомним – от 2008 година е в сила Законът за защита на животните (ЗЗЖ), т.е. вече 4 години. Там е описано подробно какво трябва да бъде отношението към животните, както е разписано и конкретно какво трябва да направят местните власти, за да няма агресивни и болни кучета, които да нападат нас, хората.

Също така, ако се спазва и работи според този закон, по улиците на България няма да има и гладни, премазани, одирани и измъчвани животни, които да трябва да се хранят.

В закона е ясно и точно разписано, а законът беше гласуван след бурни дискусии – точно същите, каквито и сега се надигат.

Повторението може да е майка на знанието, но повторението не е баща на действието, явно.

И докато "керванът си върви – кучетата си лаят". Само дето лаенето и ръмженето в призивите да се убият всички бездомни кучета прилича много на онези звуци, които предполагам са издавали кучетата, нападнали проф. Ботьо Тачков.