(Не)зависима! 23 години в търсене на място под Слънцето 09.09 | 16:11

Сърбите казват, че Косово е сърцето на страната им. И въпреки че минават години, откакто някогашната сръбска територия е вече независима държава, която се ползва с подкрепата на Запада, сърбите никога няма да приемат независимостта ѝ. Освен, разбира се, ако – както някои други балкански държави – не бъдат помолени от Запада.

Западът носи демокрация. Това е неоспорим факт. Но и на люлката на демократичните устои Великобритания не ѝ харесва, когато шотландците надигат глас за независимост. Независимост, която може да коства оставката на британския премиер Дейвид Камерън, но по безкръвен път ще се случи политическа ампутация на една територия.

Западът носи демокрация. Може би невинаги на правилното място. Но винаги носи демокрация. Затова една друга територия празнува. Празнува 23 години Независимост. И България е първата, която призна тази независимост. Сигурно затова политиците се присмиват на онези, които казват, че България е държава, която във всички посоки граничи със себе си. Какво разбират те от история... Нищо, щом общите ни корени избиват в саркастични политически вицове до гротескни подвиквания и балкански псувни.

Една държава на Балканите от 23 години е независима, поредната балканска държавица, от която нищо не зависи. Ще рече човек, че дори и името ѝ не зависи от нея... След 23 години борба за утвърждаване къде чрез реформи, къде чрез кражба на история и идентичност, къде чрез отричането на историята и идентичността, какво се случва с Македония?

Самите македонци явно са започнали да се питат, изправени пред факта, че продължават преговорите за името ѝ, и те са напълно непродуктивни, дали това няма да доведе до размиването на тяхната идентичност. И вината за това не е на тези хора, които се лутат между македонската националност, югославската история и българските си корени.

Докато строят паметници и фонтани с бюстове на Александър Македонски и баща му Филип, докато се борят да докажат на Европа и света, че македонският език трябва да бъде признат, ще минат още години, и още, и още. Европа и САЩ носят огромна отговорност за съдбата на тези хора, България не бива да изоставя етническите българи там. Дали сега, когато Македония усилено тропа на вратите на ЕС и НАТО, тези две организации се правят,че не са си вкъщи. Защото на всеки е ясно, че, когато стане въпрос за спора за името и Гърция, и ЕС, и НАТО не признават никакви международни споразумения.

И в Европа, и в НАТО важи правилото на по-силния. Шизофренията в позициите на политическите съюзи достига дотам, че когато се издават документи за Македония, в тях се спестява кога умишлено, кога не определението "македонски". САЩ и държавите членки отдавна са признали наличието на тази страна и нейната независимост. Спорът обаче достига до кулминационната идиотщина да поискат нейното прекръстване. И ако в Косово и дори в Шотландия хората получават право да се самоопределят, защо тогава Македония да не може?

Европа и НАТО играят играта си на Балканите отдавна. А и тука на Балканите има добри играчи. И затова на някои от тях започва да им писва и оглеждат трансферния прозорец. Дали пък няма да си намерят някой друг клуб, в който имената нямат значение? Дали няма да сменят съюзниците и да погледнат на Изток. Може ли Изтокът да носи демокрация?