Автентично ли е Панагюрското съкровище? Крилото ще ни даде отговор 19.08 | 14:29

22-каратовото злато не е било подменяно и е оригинално, убеден е проф. Димитров

От Теодора Кокаланова

Темата за автентичността на Панагюрското златно съкровище разпалва страстите и не спира да предизвиква сблъсъци и противоречиви мнения в археологическите среди. Истинско ли е, подменяно ли е, са въпроси, които не спират да витаят и да вълнуват обществеността ни.

"Съмненията не излизат от професионалните кръгове. За съжаление в нашата гилдия хората не се обичат. Крилото на амфората ще докаже по безспорен начин неговата уникалност", заяви директорът на Националния исторически музей проф. Божидар Димитров на пресконференция по повод неговата автентичност. 

Според историка технологията, с която е направено Панагюрското съкровище, не може да се повтори, като дори и съвременните майстори не могат да го копират. "Няма как да се направи копие, въпреки опитите. Златото е 22-каратово. Имам уверение от ДАНС, че служители на НИМ не са замесени с иманярство и трафиканство", отсече Димитров. 

По думите му то е открито през 1949 година не на редови археологически разкопки. През 1996 г. се прави най-обстойният анализ във връзка с неговата неподправеност и оригиналност. Изненадващо през 1974 г. се оказва, че една част не е взета и е останала в Пловдивския музей. 

Днес, когато отново се породи дебатът относно произхода на ценните златни съдове, проф. Димитров подчерта, че няма никакви колебания и смята да разсее съмненията.

Как ще стане това? Тогава изниква каничката-ритон и липсващото й златно крило. 

Предстои да бъде направен химически състав на златото, като се направи съпоставка с крилото и каничката. "Това крило не е показвано, не е пътувало никъде, съхранявано е от 3 поколения музейни специалисти. В България малко се вярва на учените, а повече на дебютантите", отбеляза Кисьов, директор на музея в Пловдив. 

Група експерти са наели частна лаборатория, която да сравни парченцето изпаднало от ритона и да ги напасне. Те ще ги сравняват по химичен състав, датировка и други, за да се докаже неподправеността му. За тази процедура музеите ще дадат по 42 лева на тест и ще бъдат направени три такива теста на двете парчета.

За експертизата ще се погрижи австийска фирма, сертифицирана по ISO. Тя ще направи анализ на състава на златото и изследвания на вида на повърхността. "Това съкровище няма кой да го купи по три причини. Държавен музей не може да го купи. Частникът не може да си го позволи, защото не може да го покаже, ще му го вземат. Държавата не може да го продаде на друга, защото това е в нарушение", отсече Димитров. 

Друго доказателство за оригинално съхраненият му и автентичен вид е, че му предстои поредната експозиция в Лувъра. "Те няма да го приемат ей така, ще му направят необходимите изследвания", уточни директорът.

В края на месеца ще бъдат готови анализите, а след това ще бъде съставена експертиза, която по безспорен начин да докаже автентичността му.

Най-ценното за българите съкровище е открито през 1949 в една факбрика близо до Пловдив. Но мистериите около него са безкрайни, сякаш във въздуха витае харизманата на миналото и никога няма да го остави. 

Водещи

Най-четени