Амундсен и Скот през очите на испанския писател Хавиер Качо 08.12 | 17:12

Испанският изследовател Хавиер Качо представи вчера във Велико Търново книгата си "Амундсен-Скот: дуел за Антарктида", съобщи Север.бг. 

Това е исторически разказ за пътя на двамата откриватели, достигнали първи до Южния полюс. И двамата са много различни помежду си. Руал Амундсен е голям професионалист, който на 18 години е решил да бъде откривател и е насочил цялото си внимание да достигне тази цел. Робърт Скот е военен и приема предизвикателството да отиде на експедицията.

Книгите за Амундсен и Скот са много, но малко са тези автори, които в една и съща книга свързват двамата персонажи, съпоставят ги като личности и говорят за това, което са успели да направят и това, което не, това, в което са се объркали. "Аз много се идентифицирах с тях, проблемите които са имали аз също съм срещал", каза испанецът, който също е пребивавал на Антарктида. 

Авторът се е опитал да разкаже историята им атрактивно, за да може да се чете лесно и увлекателно. Той написва книгата си за две години, на базата на записките от дневниците на Руал Амундсен и Робърт Скот. В книгата е разказана историята и личното преживяване на два екипа от по 5 човека, които трябвало да изминат 1400 км до Южния полюс и обратно. Всичко трябвало да решават сами, без да имат възможност да се обадят на някого.

На въпроса кой от двамата изследователи му е по-близък, Хавиер Качо отговори: "Мога да кажа, че сърцето ми е разделено. Като учен повече ме привлича подвига на Амундсен. Той е професионалист, планирал в детайли всичко много добре и е подбрал много точно екипа си.

Но също много ме привлича и подвига на Скот. Той не решава като Амундсен да бъде откривател. Просто му предлагат и той приема. Като всеки един от нас. В даден момент от живота ни някой ни предлага нещо и ние го приемаме. На мен преди 25 години ми предложиха да отида на испанска експедиция до Антарктида и аз приех.

Скот не изоставя спътниците си, знаейки че това може да им струва живота. Той приема смъртта с толкова голямо достойнство. Умира, пишейки. Последните думи, написани в дневника му са: "Ако бяхме оживели, щях да разкажа една история за смелостта и куража на моите приятели, която щеше да изпълни душата на британците. Жалко, но не мога да продължа да пиша повече..."