Бойко Ламбовски: Може би на земния свят не му е съден да бъде божествен 06.01 | 14:30

Kак празниците осмислят живота ни, как ни свързват с традицията и ни дават сили да вървим напред. С поета Бойко Ламбовски разказваме за връзката между духовното и материалното, за литературата като прозорец към душата и как в творчеството можем да намерим утеха и вдъхновение.

Бойко Ламбовски е поет, преводач и есеист, човек, който с думите си докосва най-дълбоките пластове на човешката душа. 

Той сподели каква за него е била 2024 година, за литература и за празниците, които събират хората. Спираме поглед и върху преводите му на Йосиф Бродски и неговите рождественски стихотворения, в които Бродски разказва за значението на празника през призмата на човешките слабости, но и на божествената сила.

"От време на време трябва да повдигаме глава, да поглеждаме нагоре, да си даваме сметка, че животът не е само ядене и пиене, а има и по-висши и по-важни неща, каза за "Нощен Хоризонт" Бойко Ламбовски.

"В днешния ден, в който отново ставаме свидетели на войни, на покушения, на терористични актове, политически сътресения и обществени безумия - всичко това ни говори, че сме далеч от хармонията, от този Божи свят, за който копнеем и който е изпълнен с радост, светлина, може би на земният свят не му е съден да бъде такъв, а да бъде контрастно място и пространство..., често губим от поглед светлината, сподели Ламбовски.

По думите му смирението е също търсена добродетел, но уви - намирана рядко.

Ламбовски е автор на стихосбирки, на сборници с есета, публицистика и фейлетони, на разкази и детски коледни приказки. 

Открояващите се теми в творчеството му са свободата, любовта, времето и войната. В поетическия му език доминират ярка образност, радикалност на изказа, специфична лексика и самобитност. Отличителни белези на стиховете му са абсурдистки и метафизични елементи, библейски образи, контрастност, интертекстуалност и различни нива на ирония. 

Авторът има афинитет към пресъздаване на различни времеви периоди от историята на човечеството в произведенията си. В стихосбирките си изгражда темата за любовта винаги като интензивно чувство, което по екзотичен начин е преплетено със смъртта – така поетът прави оригинален самобитен прочит на темата за вечната връзка между Ерос и Танатос. Друга важна характеристика за творчеството му са лирическите персонажи, които той създава – част от парадигмата на "хората в ъгъла" или маргиналните хора, подложени на пренебрегване и унижения.

Носител на наградите Владимир Башев за дебютната му стихосбирка "Вестоносец" (1986), Гео Милев за принос в съвременното изкуство (1997), Дървена роза за стихосбирката "Ален декаданс" (1991), награда на Съюза на българските писатели за публицистика за книгата му "Глупак в подлеза на света" (2007), специалната награда за поезия на Портал "Култура" (2020), Голямата награда за литература на Софийския университет (2021). Негови творби са преведени на много езици.

Ламбовски завършва Френската езикова гимназия "Алфонс дьо Ламартин" в София (1979) и Литературния институт "Максим Горки" в Москва (1987). Работи в Съюза на българските писатели, в Централния студентски дом на културата, бил е директор на Центъра за книгата към Министерството на културата, завежда отдел "Култура" във в. "Сега". Председател на българския ПЕН-център от 2013 до 2019. Водещ на предаването "Гласът на времето" по програма "Христо Ботев" на БНР. Бойко Ламбовски и Мирела Иванова са създатели на поетическото общество "Петък 13" и водещи на телевизионните предавания "Петък 13" и "Остров за блажени" по БНТ (1994–1998).