Варвара вари, Сава пече, Никола гости посреща 04.12 | 09:01

Света Варвара е християнска великомъченица, родена в края на 3 век и починала през 305 или 306 г. Паметта ѝ се почита както в православната църква, така и в католическата на 4 декември.

В българския фолклор за обичаите, съпътстващи празниците на Света Варвара, Свети Сава (5 декември) и Свети Никола (6 декември) има поговорка: "Варвара вари, Сава пече, Никола гости посреща".

В православието Св. Варвара се смята за покровителка на починалите от внезапна смърт - които са нямали време да се покаят и причестят. В Полша денят на Св. Варвара е един от най-уважаваните празници, обявен е и за Ден на миньора, тъй като светицата се счита за покровителка на миньорите.

Света Варвара е родена в семейството на аристократ - езичник от Никомедия или Хелиополис, Римска Империя. В свое частно проучване богословът Венцислав Каравълчев твърди, че Св. Варвара е родена в с. Елешница (Област Благоевград), Разложко, което в древността се е наричало Илиопол.

Отличавала се е с особена и впечатляваща красота. Ревнивият ѝ баща я затваря в кула - далеч от похотливи очи. През времето, когато е била затворена, Варвара изучава външния свят от прозореца и има много време да размишлява за Бога. Когато баща ѝ разрешава да излиза, за да си намери жених и да се омъжи, Варвара се запознава с християни и приема свето кръщение.

Когато бащата научава, че дъщеря му е станала християнка, той нарежда да я бичуват и получава съгласието на управителя на града Мартиан да я осъди на смърт. По нареждане на бащата Варвара е обезглавена.

Поверието говори, че Божието възмездие настига бащата на Варвара и управителя на града - те двамата са поразени от мълния. Тя е погребана от християнина Валентин и гробницата и става източник на чудеса на вярата.

През 6 век мощите на Св.Варвара са пренесени в Константинопол. През 12 век те са преместени в Михайловския Златовърх манастир от Святополк II, а от 1930 почиват в Патриаршеската катедрала "Свети Владимир" в Киев.

У нас празникът се е почитал сред народа с преплитане на езическите и християнските обичаи.

В някои райони на страната Света Варвара се е считала за покровителка на децата от болести, по-специално от дребна шарка, и хората я наричали "Баба Шарка". Жените месели и раздавали за здраве "къпани" питки (омесеното тесто първо се вари, докато изплува на повърхността, а после се оформя на питка и изпича).

Питките се намазват с мед за умилостивяване на светицата и "баба Шарка”. В Добруджа, вечерта срещу празника приготвят трапеза за "баба Шарка”, на която поставят паничка с мед, медена питка, съд с вода и пешкир.

В Западна България на празника деца палят огън на кръстопът, на който варят леща и изяждат по няколко зрънца. След това прескачат по три пъти огъня и вземат по една главня от него. Лещата и главнята се пазят като лекарство против дребна шарка.

Друг обичай е да се вари боб и да се слагат по няколко зърна на коляното на детето и то да ги изяде без ръце.

В други райони Света Варвара се почитала като покровителка на домашните птици. Празникът се наричал още Женска Коледа, тъй като девойките се пременяли, обикаляли домовете и пеели песни за здраве.

Този ден е имал и гадателна насоченост в обичаите - по седенките се извършвали гадания коя девойка за кой момък ще се омъжи.

На този ден имен ден празнуват: Варвара, Варя, Варадин.