Велизар Соколов: Шумотевицата около ACTA е голяма манипулация 01.03 | 16:27

"Цялата шумотевица около ACTA е една много голяма манипулация на общественото мнение”, заяви Велизар Соколов, специалист по авторско право и юридически представител на BSA (Business Software Allance).

По време на семинара "Интелектуалната собственост в културните и творчески индустрии", проведен на 29 февруари в Гьоте-институт, Соколов обясни, че става дума за наличието на корпоративни интереси и корпоративно лобиране, които нямат нищо общо с културните и творчески индустрии или с правоносителите.

Според него тук трябва да говорим за корпоративните интререси на доставчиците на интернет услуги, които правят милиони от онлайн трафик.

Те от своя страна манипулират обикновения краен потребител, като му втълпяват, че лесно може да влезе в затвора, дори и за най-дребното пиратство.

Според Велизар Соколов ACTA няма да предизвика никакви, поне не драстични, промени в българското законодателство, а ще осигури по-голямо ниво на защита на произведенията на нашите творци.

По думите му изключително важно е да се постигне баланс между интересите на носителите на правата за интелектуална собственост, потребителите на интернет, крайните потребители на авторските произведения и тези, които представляват мост между едните и другите.

Соколов смята, че всички норми, процедури и разпоредби в ACTA са подчинени на принципите на свободната търговия, на свобода на кореспонденцията и принципите на справедлив процес.

Ето защо ACTA е "логично продължение на споразумението ТРИПС", което е ратифицирано и публикувано в "Държавен вестник" у нас още през 1996 г.

Частта на ACTA, касаеща гражданско-правните разпоредби, почти дословно повтаря разпоредбите на Директива 48 от 2004 г. на ЕС, които са транспонирани в националното ни законодателство с разпоредбите за авторското право и сродните му права от 2006 г. Благодарение на това, всички гражданско-правните разпоредби от ACTA отдавна присъстват в българското законодателство.

"Всички способи вписани в ACTA, касаещи изземването на материали и предмети, които могат да послужат като веществени доказателства в рамките на водено производство, вече съществуват в Наказателно-процесуалния закон. Сред тях са дори и най-страшните, като т.нар. конфискация", заяви Соколов.

ACTА не бива да плаши толкова крайния потребител, защото той няма да е жертва на полицейски произвол.

Идеята на споразумението е самите правоносители, които виждат, че някой в интернет използва неправомерно техни произведения, да имат пълното право да се обърнат към доставчика на интернет, който да индивидуализира нарушителя, стоящ зад въпросния акаунт.

Но това става само посредством компетентен орган – у нас единствено Гражданският съд.

Така че потребителите могат да са спокойни, защото данните им няма да бъдат предоставяни на полицията или на прокурори.

Освен това разкриването на данните на човека, извършител на предполагаемото нарушение, зависи от решението на съда. Той преценява дали наистина е необходима подобна стъпка.

Всичко това означава, че ще има истински контрол върху исканията на самите правоносители.

Според Велизар Соколов това е съдебна практика, която съществува от много години, по отношение на други граждански спорове.