Владислав Христов: Изкуството е в интубация 08.04 | 10:39

Владислав Христов работи като журналист и фотограф. Носител е на множество отличия от български и международни конкурси за хайку, поезия и кратки прози. Три поредни години е в класацията на 100-те най-креативни хайку автори в Европа. През 2016 г. негови хайку влизат в обучителната програма на университета Кумамото, Япония. Съставител е на първия учебник по хайку на български "Основи на хайку”. Текстовете му са превеждани на 17 езика.

Защо се стигна до появата на този вирус, ще ни направи ли по-добри един към друг връхлетялата ни пандемия?

Коронавирусът се появява по много логичен път. Не, уважаеми любители на конспиративните теории, вирусът не е дело на сложни конспиративни схеми в лабораторни условия. Хората са нарушили извечни природни закони, и това е отговорът на природата. А когато тя реши да покаже превъзходството си, го прави винаги умело. Много други пандемии в миналото са възникнали по същия механизъм, със сигурност ще възникват и в бъдеще. Вероятност човешкият род да си научи уроците поне засега няма. Чухме от не един "експерт” клишираната фраза, че след тази пандемия човечеството няма да е същото. За съжаление ще си остане същото. Човешката природа не си променя навиците и особеностите толкова бързо и лесно. Далече сме от етапа, в който нещастието ни носи поука. Само месеци след отшумяването на коронавируса, голяма част от хората ще се върнат към старото си самодоволно и егоистично живеене, и така до следващата подобна пандемия или природен катаклизъм. Вероятно ще има положителна промяна в една част от обществото. Ако тази криза не ни направи поне малко повече човеци, значи напразно ни е била изпратена.

Помагат ли социалните мрежи за преодоляването на изолацията и запазване на духовността?

Още в началото на пандемията бях сподилил с приятели на шега, че ако го няма фейсбук, заразата ще бъде овладяна много по-бързо и успешно. Не знам защо все още много хора продължават да се упражняват върху сводката за загиналите и да размахват гневно пръст под маската на загрижеността. Наблюденията ми са, че и в социалните мрежи показахме завидни способности на омраза и разцепление. Избуяха дълго сдържани низки страсти. Изляхме гнева и подигравките си върху запасяващите се с тоалетна хартия, Националния оперативен щаб, православието, подаващите оставки медици и кого ли още не. Доста кална вода от душите на хората изтече и продължава да тече. В същото време се оказа, че сме заобиколени от стотици "експерти” по вирусология, статистика, психология, врачуване и бабуване. Всичко това щеше да е много забавно, ако не беше толкова тъжно. Май е време да си припомним вечното: "А защо гледаш сламката в окото на брата си, пък гредата в своето око не виждаш?” Матей 7:3. 

Смирението ли е това, което най-много ни липсва в сегашната ситуация?

Липсва ни не само смирение, но и трезв разсъдък. В моменти, в които човешкият живот е заплашен, психиката е сколонна да преекспонира и да създава чудовища, с които по-късно й е трудно да се справи. Като защитна реакция на всичко това ставаме раздразнителни и осъдителни. Кой ни е упълномощил с лека ръка да раздаваме присъди и от позицията на какви? Това, че някой ти е дал възможността да си регистрираш профил във фейсбук, не те прави съдник на околните. Изплуваха какви ли не фалшиви авторитети и социално ангажирани "спасители”, правещи си пиар и трупащи дивиденти на гърба на нещастието и страховете на околните. Стига разбира се да има кой да им се върже. Мислете!

Как оцелява изкуството в България по време на пандемия?

Понеже ежедневно медиите ни заливат с медицинска терминология, ако трябва да го охарактезирам по този начин, изкуството ни е в интубация. При затворени книжарници, театри, кина, концертни и изложбени зали, отменени фестивали, положението му е меко казано - незавидно. Нека не забравяме, че в изкуството особено в страната ни при тази липса на финансова подкрепа, всичко и преди пандемията се развиваше много бавно и трудно. И все пак с много упоритост, лишения и труд хората, занимаващи се с изкуство, оцеляваха. Сега изведнъж всичко беше занулено. Артистите бяха изпратени в принудителна ваканция за неопределен период от време. Знаете колко трудно един артист, писател, или музикант си създава публика. От един момент нататък той е лишен от възможността си да общува с нея. Разбира се, появиха се и добри примери за съпротива и алтернативни форми, като директни стриймове на театрални представления, или разархивиране на стари видеозаписи, но това едва ли може да замени живото присъствие и контакт. Изкуството се прибира отново в черупката на маргиналността. В същото време управляващите са вторачени да обезпечат физическото оцеляване на нацията, това е чудесно. Една част от телата ще бъдат спасени. Но какво правим през това време с духовното оцеляване? Или пак ще кажем: "културата - кучета я яли”. Щом по-голямата част от населението нехае за културата, защо да я спасяваме. Вирусът ще отмине до няколко месеца, но всичко в сферата на културата ще се възстановява в продължение на години. Ще ми се както има щаб, който ни информира ежедневно какви мерки са предприети за справяне с коронавируса, да има и друг щаб, който ежедневно да ни съобщава какво е направено за оцеляването култура в България. На всички ни е ясно – в държавата, в която живеем, това няма как да се случи. Единствено за компенсация на заплатите на артистите от държавния сектор се говори. Артистите на свободна практика да теглят 1500 лв заем, това е подигравка. За съжаление в тази сфера нещата не се решават само със заплати и заеми. Нужна е цялостна и адекватна държавна политика по отношение на културата.  Ще има доста да почакаме.

Каква е ситуацията в литературата? Как се справят издателствата с кризата?

При затворени книжарници и нула финансова помощ от страна на държавата, повечето издателства в страната са в буквален колапс. От друга страна дори да излезе някоя книга, тя не може да има премиера, защото всички културни събития и събирането на хора са забранени заради извънредното положение. Издателствата се опитват да компенсират срива на доходите си с отстъпки и онлайн продажби, но не мисля, че това ще реши дълбоката криза в бранша. Още не е сигурно дали в средата на май ще има Пролетен панаир на книгата в НДК или и той ще бъде отложен. На целия този фон никой от управляващите не се сети да намали престъпно високото ДДС на книгите от 20%. Ресторантьорите ще получат финансови компенсации, а за издателите кой да помисли? Щом не е за стомаха - не е важно, подобно отношение показва цялостното състояние на обществото ни.

Как прекарват хората на изкуството времето на изолация?

Eдва ли има универсално работеща формула за "правилно” и "смислено” прекарано време по време на карантина. Изолацията е добър период за преосмисляне и работа върху стари идеи, за които все не ни е оставало време. Преди всичко е важно творящите хора да не губят форма, защото след пандемията ще се наложи дълго възстановяване на културния живот. Това значи работа на по-високи обороти и пълна отдаденост.  Чудесна възможност на всеки да покаже колко му пука за изкуството.

iNews.bg