Гео Милев, или как думите убиват автора си 15.01 | 14:17

          ...ДОЛУ БОГ!...

          - Без бог! без господар!

          Септември ще бъде май.

          Човешкия живот

          ще бъде един безконечен възход

          - нагоре! нагоре!

          З е м я т а щ е б ъ д е р а й - 

          ще бъде!        

                            Из "Септември"                                                    

Гео Милев е един от големите български поети и публицисти, основен представител на експресионизма в българската литература.

Георги Касабов Милев е роден на 15 януари 1895 г. в Раднево. 

Роден е в учителско семейство. Баща му изоставя учителството и урежда книжарница и издателство в Стара Загора.

От детска възраст проявява интерес към литературата и рисуването. През 1907 г. в детското вестниче "Славейче" е отпечатано първото му стихотворение. Като ученик в Старозагорската гимназия (1907-1911 г.) издава ръкописни вестници, съставя сборници, които сам илюстрира, пише хумористични, патриотични и интимни стохотворения. Подписва се Гео Милев, Гео Касабов, Георги Милич, Гео Милич.

Ученическите му стихове са повлияни от творчеството на Пенчо Славейков, когото смята за свой учител в поезията и естетиката. През ученическите си години превежда от руски език стихове на Пушкин, Лермонтов, Некрасов и др.

Следва романска филология в Софийския университет (1911-1912 г.), след това продължава образованието си в Лайпциг (1912-1914 г.), където слуша лекции по философия и по театрално изкуство и пише дисертация за Рихард Демел. През декември 1913 г. в сп. "Листопад" се появяват първите му публикации - "Литературно-художествени писма от Германия".

По това време Гео Милев е горещ привърженик на индивидуализма и естетизма. Ориентира се в немската литература и в културния живот в Германия, увлича се от модерната немска поезия.

През юли 1914 г., след започването на Първата световна война, заминава за Лондон, където се запознава с английската литература, изучава английски език. Среща се с емигриралия белгийски поет Емил Верхарн.

Върнал се отново в Германия, за да продължи образованието си, е заподозрян, че е английски шпионин, като германската полиция го арестува в Хамбург. Поради липса на доказателства е освободен. Пристига в Лайпциг, но събитията го принуждават скоро да се прибере в България (1915 г.).

Отпечатва в ограничен тираж литературни листове за Маларме, Демел, Верлен, Верхарн и Ницше, които съдържат преведени от него стихове. Всеки лист е посветенн на някого от младите поети-символисти - Лилиев, Дебелянов, Теодор Траянов, Людмил Стоянов и Николай Райнов.

Гео Милев поема грижите около книжарницата на баща си, който е мобилизиран. През зимата на 1915-1916 г. заедно с Н. Икономов организира в Стара Загора театрална трупа, която изнася няколко представления.

През март 1916 г. е призован да отслужи военната си повинност в Школата за запасни офицери в Княжево. Оттам като старши подофицер е изпратен в 34-и троянски полк, който е на позиция при Дойран, срещу англичани и италиaнци. Назначен е за командир на разузнавателния апарат в града. На 28 април 1917 г. силна артилерийска канонада унищожава подслушвателната станция и избива войниците. Между труповете е намерен Гео Милев - тежко ранен в главата, с разбита челна кост и загуба на дясно око. Отнесен е в немски лазарет в пълно безсъзнание и разпознат там от негов роднина - лекар (д-р Градецки от Стара Загора).

През февруари 1918 г. заминава със съпругата си (актрисата Мила Керанова) за Берлин, за да бъде опериран, като там остава до март 1919 г. Въпреки няколкото операции по време на престоя си посещава библиотеки, музеи, изложби, театри. Революционният кипеж в Германия, който има възможност да наблюдава, по-късно отразява в някои откъси от "Грозни прози". В Берлин се запознава с новите явления в немската литература, свързва се с немски писатели и художници, превежда и печата експресионистичното списание "Акцион".

След като се завръща в София, Гео Милев издава списание "Везни" (1919-1922 г.), което се оформя като трибуна на символизма и експресионизма в България.

На 5 февруари 1920 г. се ражда първата му дъщеря - Леда-Евгения. На 17 април 1921 г. пък се ражда втората дъщеря на Гео Милев - Бистра.

Под влияние на новата обществено-политическа обстановка в страната през 1922-23 г. възгледите му еволюират. Става изразител на комунистическите идеи. Симпатизира на БКП и на организираните от нея размирици през септември 1923 г. Промяната в светогледа му е отразена на страниците на сп. "Пламък", което започва да излиза през януари 1924 г. В него Гео Милев печата статии, "Грозни прози", поемата "Септември", началото на поемата "Ад".

Заради поемата "Септември" книжка 7-8 на сп. "Пламък" е конфискувана, а Гео Милев е даден под съд. През януари 1925 г. списанието е забранено.

На 16 април 1925 г. по инициатива на БКП е взривена църквата "Св. Крал" (днес "Св. Неделя"), като в момента на взрива в нея се намира политическия и военния елит на България. След този непознат дотогава в световната история терористичен акт, правителството на Александър Цанков предприема репресивни мерки срещу комунистите в България. Гео Милев е една от най-известните жертви на репресиите.   

На 14 май 1925 г. Гео Милев е осъден на 1 година тъмничен затвор, глоба от 20 000 лв. и лишаване от граждански и политически права за 2 години. Той решава да обжалва делото пред Апелационния съд, но на 15 май е арестуван от полицията и изчезва безследно. 

Останките му са открити през 1954 г. в масов гроб в Илиенци (в покрайнините на София). Разпознат е по изкуственото око, поставено му по време на операциите в Германия. Белезите от насилие, както и показанията на ген. Иван Вълков пред съда през 1954 г. доказват, че Гео Милев е бил брутално удушен с тел.