Дизайнерът Любомир Вълчев: Щастлив съм, когато изкуството е между нас 17.05 | 18:10

В The Rug Gallery един от най-талантливите ни и успешни дизайнери Любомир Вълчев откри изложбата "Lubo & friends". Творецът отбеляза своята 30 годишнина творческа дейност и посрещна скъпи гости и приятели в галерията на ул."Оборище"№10. Експозицията, която е посветена на една идея – оптимизъм, красота, естетика и топлина в един динамичен обкръжаващ свят, бе открита от известния български художник Греди Асса. Той не скри вълнението си от срещата с творбите на Любо и му пожела още срещи с българската публика. На откриването на изложбата дойде и френския посланик г-н Ксавие Лапер дьо Кабан, който с интерес разгледа проектите на родния дизайнер, прославил българския талант във Франция и по целият свят.  Любомир Вълчев от години живее във Франция. През 1988 г. печели конкурс в Париж в модерното училище за графичен дизайн и вътрешна архитектура.

През 1990 г. създава дизайнерско бюро, което след това се мести на Ривиерата, близо до Кан. Първият му личен ангажимент е за Lloyd’s - известна фирма за застраховки. "През 1989 г. правих техния щанд и те ме поканиха да видя сградата им. Метал, дърво, алуминий - това са материалите, от които съм се вдъхновил и използвам в продължение на години, които и в момента са много актуални", споделя творецът. По негови проекти са реализирани щандове на Pierre Cardin, JVC, Loyds, Daniel Hechter, IBM, Peugeot, VirginMegastore, Festival de Cannes, Orange Telecom, France Telecom, Pret a porter, Harley Davidson, Honda, Rain Bird, Husqvarna, рекламен магазин на Айфеловата кула, магазините на Ferrari и BMW в Пaриж, организирани са изложения в цяла Европа, Дубай и САЩ. Негови реализации са щандовете на международни изложения на френските министерства на селското стопанство, транспорта и на младежта и спорта.

По какъв начин творчеството ви покори целия свят? Какво включва юбилейната ви изложба?

 Мога да кажа, че това е изложба на изложбите. Тя включва прекрасни проекти, реализирани за невероятни клиенти като Пиер Карден, Соня Рикел, Husqvarna, Lloyd's, JVC, BMW и много други. Цветовете са черно, оранжево, жълто, зелено и алуминий. Формите са ефирни и обеми. Винаги съм си метчтал да реализирам моите проекти във Франция и Европа - още като бях студент в Академията. Моята идея беше да създам стил и форми, които са просто уникални.Така и стана във времето. Проекти реализирани през 1987 година са актуални и до днес. Всичко това е плод на опита, който бях натрупал в София, Академията и по време на Пловдивският панаир, където съм се срещал с големи таланти. Баща ми ме е водел на панаири още от 10 годишен, а аз продължих да водя и моят син. В Париж се учих от велики френски дизайнери  в училището на Philipe Starck – Camondo.

Как се живее днес във Франция?

Франция е най-красивата и разнообразна държава. Няма такова хубаво място на света. Естествено след нея е България. Живял съм и работил в Париж общо 15 години и на Ривиерата – още 15 години в едно страхотно село – Mougins i Valbonne. Работих дълго време и между Милано и Барселона. Винаги съм се увствал прекрасно и навсякъде имам много добри колеги и приятели.

Може ли да си представите живота без изкуство?

Животът без изкуство - никога. Навсякъде около мене - вкъщи, около масата, в отношенията с хората,  естествено най-вече в работата. Радвам се, когато изкуството е между нас. В моите проекти работя с няколко форми, характерни за т.нар. биодизайн - закръглени, меки форми, и красиви, контрастни цветове. Много често използвам черното в контраст с цвят или с дърво. Тези форми са олекотени с едни пробиви и дупки, има комбинативност от шест елемента. Така могат да се получат безброй модулни щандове, като думата модулно е свързана по-скоро с играта "Лего", а не с досега съществуващи, тривиално модулни конструкции.

Съществува представата, че креативният процес в изкуството трябва да бъде независим от икономическите интереси. Вие какво мислите?

Идеите се раждат независимо от нас. Може да сте на кино, в колата, в градината, на ски. Много по-рядко, когато седнеш зад белят лист. Там само го конкретизираш. Не би трябвало икономическите борби да пречат на изкуството.