Едвин Сугарев: Започва период на хаос, епоха на налудности 28.04 | 13:30

"37 години след падането на Берлинската стена тя продължава да стърчи в самите нас или някои си играе с тухлите", коментира той

Георги Рупчев е съвременен поет. Той е от особената категория поети, с които всяка литература трябва да се гордее.

Това каза в предаването "Хоризонт до обед" на БНР Едвин Сугарев, поет и публицист, дисидент, преди премиерата на неговата книга, посветена на Рупчев - "Голямата земя на мълчанието".

"Всички стихотворения, които е писал, са писани пред лицето на смъртта – прекара половината си съзнателен живот на легло. При него няма хленч, оплакване, носталгия, но има много точна равносметка какво е човекът, каква е нашата мисия. Той беше от поетите, които умееха да казват "не".

Рупчев е възприемал поезията като инстинкт за неприспособимост, "да застанеш срещу този свят без маска, без щит", посочи още Сугарев. По думите му, той е търсел "дълбоките екзистенциални измерения на всичко, което тревожи човека, на цялата неприютеност на човека в универсума".

"Той говореше вместо нас, беше нещо като изповедник на това поколение. Това беше поколение, което се противопоставяше на стереотипите, на социалната принуда."

37 години след падането на Берлинската стена тя продължава да стърчи в самите нас или някои си играе с тухлите, които са останали от нея, както децата си играят с кубчета, отбеляза Едвин Сугарев.

Идва епоха на ексцесиите и налудностите. Започва период на хаос, прогнозира той.

"Нормалният свят като че ли е хванат в клещи. В момента имаме налудни лидери. От друга страна обаче имаме изхабяване, умора – от безкрайните процедури, безкрайните превъртания на тази машина, наречена демокрация. Нашата система се нуждае от млада и свежа кръв. Политическата геронтофилия трябва да бъде изметена."

"В най-голяма степен ме тревожи загубата на мяра за добро и зло", призна Сугарев, според когото "християнските добродетели вече са по-скоро декоративен елемент в живота на хората, отколкото нещо, което определя тяхното битие".

"И това е много жалко. Ако човечеството не намери идеали, които да следва, ако всичко се свежда само до потреблението. Ако човекът е просто една "торба", пълна с плът и преди и след него няма нищо, тогава от човешкото битие няма никакъв смисъл и усещането за тази липса на смисъл е това, което угнетява нашето съвремие."