Жени след развод. А сега накъде? 20.07 | 16:58

Скоро ви бяха поканили на сватбата им, а сега научавате, че са се разделили. "О, отдавна още. Ами нещо не се разбираха. Да, детето остана при нея", научавате от общ познат и не можете да асимилирате как за две години успяха да минат през целия цикъл на брака.

Ако сте на около 20-30-40 години може би все по-често ви се случва да научавате за познати разделени двойки. А са били заедно само няколко години, но вече са си омръзнали, не си пасват, не искат да правят компромиси, не им се гледат деца заедно.

И понеже все повече стават разводите или просто разделите – струва ми се съвместното съжителство е равносилно на брака, когато става дума за емоционалното страдание след това, все по-обсъждана става и темата, особено сред жените - "Какво да правя сега?".

Рускинята Юлия Рубльова, сама минала през своя малък ад на разведена жена, дава ясна картина и стратегия как и какво се случва с живота на жената, когато остава сама - в книгата си "Момичето и пустинята. Азбуката на развода от Аз до Той" (издателство Colibri). 

С желанието да помогне на други жени, изпаднали в познатата ситуация, тя решава да възстанови хронологията на развода си от спомени, дневници и изповеди с приятелки и да я систематизира в книга.

В нея ни прави съпричастни с най-тежките си нощи, падения и мигове на отчаяние, погълнали я след като научава, че мъжът ѝ си има друга и че я зарязва, заедно с дъщеря ѝ.

От дистанцията на времето (осем години след раздялата) и придобития нов опит Юлия успява да се посмее иронично на грешките, които е правила като омъжена жена и които вярва, че са допринесли за края на брака ѝ, и да изведе конкретни и ясни съвети и послания към всяка жена, която се чувства изгубена, сама, необичана и нежелана.

Споделя за изненадващата чувственост, която открива у себе си, за експериментите си с други мъже, за формулиране и осъзнаване на сексуалните и емоционалните си нужди, а също и за борбата за финансово оцеляване, за професионалното развитие като отдушник на емоционалната болка и празнина, за новооткриващите се перспективи.

Ако на места авторката буквално приканва да си вземем лист и химикал и да си водим записки какво да правим и какво не в първите дни, седмици, месеци след раздялата, на други места тя разчита, че разкривайки собствените си грешки, собственото си обсебващо, прилепчиво, всеобгрижващо поведение към мъжа, ни показва какво да не правим.

Като немалко жени, претърпели сривове и тежки моменти в живота, и Юлия се обръща към психологията и дори успява да завърши успешно новото си образование.

Едва ли обаче това се отразява в голяма степен в книгата ѝ, по-скоро е ценна с лично нейните изстрадани истини и родени от тях трикове за справяне. Пък дори и някои да звучат неприложимо и дори наивно.