Изложба на Стоян Илиев бистри духовното странстване 28.03 | 14:00

"Сърцето е като корабните платна – в началото на странстването те са чисто бели и неопетнени, но бурите и ветровете ги разкъсват многократно, докато един ден целите станат на съшити с дебел конец кръпки, но тогава никаква буря не може да ги скъса отново." Този цитат от Никос Казандзакис сякаш може да материализира цялата пластическа култура на живописеца Стоян Илиев. Чрез сложните натрупвания през предшестващите години Стоян Илиев достига до днешната експозиция – ярка, многопластова, живописно осмислена и драматично съшита с конеца на знаковата естетика на автора." Това пише д-р Людмил Веселинов по повод открилата се изложба живопис и дървопластика в галерия "Сан Стефано Плаза" на известния ни художник Стоян Илиев. Тя носи заглавието "Структури" и ще продължи до 14 април.

Стоян Илиев е роден на 13 декември 1934 г. в село Здравец, Търговищко, в семейството на свещеник. През 1958 г. е приет в Националната художествена академия, където учи скулптура при проф. Любомир Далчев и завършва живопис при проф. Дечко Узунов, които оказват изключително влияние върху неговото развитие. От 1965 година участва активно в художествения живот в страната. Освен живопис и скулптура работи и в областта на декоративно-монументалното изкуство. Автор е на голям брой сграфита, стенописи, керамични пана и др. Запомнен е от много поколения като оригинален илюстратор на български народни приказки.

Авторът е част поколението български творци, което навлиза в художествения живот през 60-те години на ХХ век – хората, които днес почти възприемаме като класици на новото българско изкуство.

Един поглед към творбите в настоящата изложба – абстрактни, конструктивни и деконструктивни, фигурални и нефигурални, поанталистични и експресионистични, изненадващи и изстрадани. Тази експозиция е своеобразно пътуване във времето.

Още от най-ранните си творби Стоян Илиев подминава традиционната имитативна изобразителност и залага на смелата пластическа изразност. За него Георги Константинов пише: "Помня неговите участия в създаването на големи пана. Тях Стоян Илиев наричаше, кой знае защо, " конструкции" или "инсталации". Неспокоен и търсещ художник, получил за прибавка и техническо образование..."

Този фокус е върху целия осмислен пластически език на живописеца, конструиращ и едновременно деконструиращ, боравещ с абстрактната форма и с образите, изпълващи сложните мозаечни структури. И като добавим богатството на живописната пулсираща материя, можем да обобщим тази творческа акция, като авторски протест, протест на емоцията, протест в защита на фолклорната съкровищница – чергата, шевицата, писаното яйце, обредността и митологията.

Всичко това Стоян Илиев постига с артистична независимост и оригиналност, сякаш реди стихове, композира, тъче, шие, бродира... Дебелия конец здраво скрепява синтетичната чистота и суровата експресивност в творбите, така че това изкуство да не се поддаде на бурите на преходното. Това изкуство е сърцето на една силна духовност, в която са си дали среща концептуалната идея и пластическата образност на Стоян Илиев.