Историк развенча "мъжкото хоро " в Калофер, кметът на града го засипа с тежки думи 05.01 | 16:10

Преди дни историкът Стефан Дечев излезе в Свободна Европа със статия "Изобретената традиция" как хорото на Йордановден беше обявено за многовековно". В материала си Дечев откровено омаловажава традициите в Калофер, цитира директорката на местния музей, според която мъжкото хоро се превръща в акцент на 6 януари и измества рождението на Христо Ботев и честването в родния му град.

Дечев подчертава, че не е вярно, че мъжкото хоро в река Тунджа се играе от незапомнени времена: "Среща се и по-различни мнения относно датировката на този обичай. Те се събират в едно – става дума за доста по-ново явление в града на поета и революционера. Някои говорят за поставено начало около 80-те години на 20 в., други към началото на 90-те години, а трети дори отнасят появата на ритуала едва към новия 21 век. И описанията на Йордановден от периода между двете световни войни говорят също единствено за организиране на водосвет. Дълги години и според българската етнография Йордановден бе свързан с хвърляне на кръста във водата и неговото изваждане.

Нямаше и споменаване за някакво мъжко хоро. В миналото - не само в Калофер, но и на повечето места в страната, празникът Богоявление е свързан с ходене на реката, палене на свещи, пускане на кръст, литургия и водосвет. Въпреки тези факти обаче, днес центърът на празника вече е смислово изместен. В Калофер това изместване е от деня на Ботев към мъжкото хоро, а из страната все повече изместването върви от самото Богоявление към копирания от Калофер ритуал. Шумотевицата, медийното присъствие и други страсти стават водещи при отбелязването", казва още историкът Стефан Дечев.

В тази връзка "Блиц" потърси коментар от кмета на Калофер Румен Стоянов, който е и един от главните организатори на празника в града на Ботев. Ето какво заяви той:

"Не познавам Стефан Дечев и  не искам да го познавам. Такива хора разрушават традициите в България и за това българщината изчезва, заради такива хора. Като са толкова загрижени, защо беше премахната част от творчеството на Христо Ботев от учебниците? Нито калоферци, нито гостите, идват в града само заради хорото. Напротив, вие всяка година присъствате и отразявате събитията, виждате как на честването за Христо Ботев площадът е пълен с родолюбиви българи. Аз съм горд, че съм кмет именно на града на този велик поет и революционер. Няма да допусна да се поругават вековните традиции. Мъжкото хоро го има от векове и ще го има. И то по никакъв начин не измества честванията по повод рождението на Ботев", бе категоричен Румен Стоянов. 

Кметът припомни, че през 2019 година за трети път хорото беше наблюдавано от емисари от ЮНЕСКО. Емисарите са на мнение, че хорото трябва да се играе само от калоферци, защото те са първоизточниците на уникалната традиция. На това мнение е и кметът. За това утре-на Богоявление, на развидиляване, местните мъже, облечени в народни носи, с тъпани и гайди, ще нагазят първи в ледените води на Тунджа и първата песен, която ще изпеят, както повелява традицията, е "Залюбила е Василка". След това ще бъде хвърлен кръста, а който го улови, го дава на най-малкото дете, участник в ритуала.  Румен Стоянов лично ще води хорото. Той каза още:

"Добре дошли са всички гости. Но нека първо калоферци изпълнят ритуала, а после в реката да влязат и другите хора". От дни всичките 700 места в хотели и къщи за гости са резервирани за днешния и утрешния ден в Калофер. Места за нощувки няма и в близките Карлово, Сопот, Баня и Хисар. Днес в Калофер се събират хиляди от цялата страна. Те ще присъстват на мъжкото хоро в Тутджа и на честването по повод годишнина от рождението на Христо Ботев.