Капитанът на "Роженските мечки" за астрономията 16.11 | 16:44

Астрономията няма пряка полза за икономиката, но е важна за обществото

От Филипа Тодева

Янко Николов е роден на 24 юли 1981 година. От 2006 година е оператор на 2м телескоп в Националната астрономическа обсерватория на Рожен. Член е на Движението на младите учени "Когито". А съвсем наскоро придоби известност и като капитан на футболния отбор на "Роженските мечки", които предизвикаха на двубой "Бистришките тигри", част от които е и министър-председателят Бойко Борисов.

Естествено това е шега, но целта ѝ далеч не е несериозна – да събере пари за съхраняването на астрономическата наука у нас. Николов бе сред астрономите, които присъстваха на среща с премиера Бойко Борисов.

Директорът на Астрономическия институт не е особено доволен от това, че НАО ще има договори с МЗХ и МОСВ. Да не би астрономите да стават агрономи?

- Аз съм си избрал професията на астроном. И аз ще продължа да си върша работата като астроном. Тези пари ги отделят двете министерства, но те са от някакви фондове за изследвания. МОСВ има станция горе на Рожен, други ведомства също – НИМХ към БАН и в момента правят една кула, която да служи за нуждите на РВД. Аз не съм запознат с тези проекти, но вероятно хора от института ще се занимават с тях . Аз ще ги гледам работата – ще отговарям за телескопа и наблюденията. Така да се каже – моят поглед ще е към звездите. 

Това, че правителството се съгласи да отпусне пари на обсерваторията, само ако работи по тези два договора, не изглежда ли малко като ултимативно?

- Не. Според мене, просто са намерили такъв начин за финансиране на обсерваторията.              Кардиналното решение на нашия проблем е да се изпълни проекта "Рацио". Това е проект към Националната пътна карта на научните инфраструктури, гласувана през 2010 година от Министерски съвет. В сряда говорихме точно затова.

В момента е на финалната фаза предпроектно проучване. Има отделени 75 хиляди лева за анализи на ефективността му в това проучване. Чрез тези пари обаче не може да се плати токът за обсерваторията. В сряда ситуацията бе разрешена по този начин – чрез двата договора с МОСВ и МЗХ.

Доколко той е удачен – не зная. Факт е, обаче, че обсерваторията ще функционира. Много ми е болно за нея, като се сетя за всичките тези емоции, които изпитах напоследък затова дали ще я има или не. Дали ще се развива. Болно ми е, защото много често идват ученици през лятото, дори на екскурзии, за да видят телескопа.

Както добре знаем България е на едно от последните места при тестовете PISA за познания по природни науки. Астрономията има това уникално свойство, че тя е много близко до човека. Тя е от тези науки, които нямат пряка полза за икономиката, не може да ви направи кафе или чай директно, но тя е много важна за развитието на обществото.

Много често, когато децата дойдат и погледнат през телескопа или когато им показвам как да работят с големия телескоп, след това тяхното очарование ги насочва към природните науки. Тази искра успяваме понякога да я запалим чрез астрономията. Това е ценното, това не трябва да го губим. На Рожен, освен три телескопа, има и база, която се използва за ученически школи - през лятото постоянно е пълно с деца.

И само ще дам един пример с това какво може да се случи с нея. През 1997 година е била затворена частично обсерваторията, като парите за ремонт след това са били повече, отколкото т.нар. спестени през този период. Те трябваше да се дадат, защото цялата база се ползва през лятото от ученици и някак си не върви да ги връщаш оттам.

Самата обсерватория е била домакин на международни школи по астрономия. В този смисъл тя е лицето на България в астрономията.

Директорът на института изрази опасение, че заради новите проекти с МОСВ и МЗХ може да пропуснете някой астероид?

- Той по-скоро се шегуваше. Между другото има двама астрономи любители, които идват лятото в обсерваторията. Единият е известен тенор – Емил Иванов се казва и пее във Виенската опера. Той е астроном любител.

Тази есен тези двама души купиха два малки купола и си оставиха телескопите горе на Рожен. Имаме договор с тях. Самото време за наблюдаване през телескопите се дели. Част от времето те си го използват за снимки, а и ние ще можем да го използваме за изследване на звездни купове и др. Телескопите ще се използват и от ученици, които откриват такива опасни астероиди.

Има една варненска група, с ръководител Веселка Радева и там деца действително по кадри на НАСА имат открити няколко астероида, но е ценно да имаме и кадри от нашата обсерватория. Тези телескопи ще бъдат използвани и затова - те ще допълват нашите наблюдателни програми.

Премиерът каза да следите на бойния си пост, да не изпускате нито една звезда, нито един астероид и т.н.? Ще успеете ли да изпълните заръката?

- Ние си изпълняваме научните програми. Нашият отчет стои на страницата на Института по астрономия, там може да видите статиите, които сме публикували. Това е професионалната страна на астрономията, така че друго не мога да ви кажа.

Със сигурност се опитваме да правим всичко по силите ни, за да функционира обсерваторията и да развиваме астрономия. На мене ми се е налагало да правя доста интересни други неща. Знаете ли примерно, как се чисти сняг от върха на кулата посред зима, при минус 10 градуса температура и силен вятър. Не, нали.

Но на мене ми се е налагало по алпийски метод да чистя такъв сняг. Защото, когато снегът се натрупа, като се отвори куполът – снегът пада вътре. На два пъти ми се е налагало горе с лопатата, вързан. Добре е, че имам такава квалификация, защото членувам в една доброволческа организация.

Ако "Роженските мечки" ви се струват шега, не на шега мога да кажа, че вчера бяхме на демонстрация по алпийско спасяване в едно предприятие в Перник.

Така че част от тези умения, които имам ми се налага да ги прилагам горе на обсерваторията. Засега съм получил само веднъж заплащане за това – през 2008 година, когато все още не бяхме в криза. Така че и такива неща правим. Тази зима, заради това, че имаше много сняг в Родопите, имаме собственоръчно изработени снегоходки.

И с още нещо несвойствено се занимавате напоследък, доколкото зная.

- Да, с футбол. Честно казано този случай започна, когато на мене тотално ми писна от цялата ситуация, в която бе поставена обсерватория. Та, виждайки, че нямаше комуникация, след като няколко месеца писахме писма, решихме да комуникираме по начина, по който се комуникира чрез медиите. Между другото клипът беше пуснат и малко за събуждане – точно, когато се навършиха 23 години, откакто България избра демократичния път на развитие. Тогава беше и честването на 250 години от написването на "История славянобългарска". Та беше леко шеговит. Това не е нещо необичайно в историята на нашия преход. "Каналето" правиха навремето същите истории. Не е нищо по-различно. Но, ако се заслушате, в самия клип няма нищо обидно. Там разказвам какво представлява обсерваторията, с какво се занимаваме и накрая какъв е начинът, по който сме решили да получим пари. Няма да стане това нещо. Цялото беше шега, естествено. Дори не очаквах такъв интерес, разбрах, че имаме много фенове.

Правили ли сте статистика колко души годишно посещава обсерваторията, защото знаем, че освен научен институт, тя е и туристическа дестинация?

- Ами, статистиката показва, че между 10 000 и 15 000 души годишно я посещават. Това е груба статистика, според приходите. През лятото бях очарован – имаше хора, които си тръгваха с колите в 2:00 часа посред нощ. И това е една от малкото обсерватории в света, в които може да се обадите и на следващия ден, ако е ясно, да отидете и да погледате звездите през малък телескоп.

И в същото време на големите телескопи да се изследват неща, които не са изследвани до момента. През малкия 35-сантиметров телескоп, могат да се видят интересни неща като звездни купове, мъглявини, планети, Млечния път се показва и др. Понякога беседата продължава повече от час. Образователната функция за мене е задължителна.

Защото в момента науката не може да бяга от интересите на хората.

Ние сме длъжни по някакъв начин да се отчитаме и това е един от начините, по който го правим. Получените от тази дейност средства се използват например за неотложните ремонти на базата или за покриване на други разходи като средства за азот за камерите и др.

Колко средно взема един астроном?

- Нашите заплати са едни най-ниските в целия БАН. Средните са заплати са около 500 лева. Ние даваме дежурства на Рожен, в обсерваторията работим сме към 15 души. Целият институт по астрономия е около 70 души.

Какво става с Движението на младите учени?

- Всички се чувстваме много уморени, обезверени, което е много лошо. Положителното, което се случи е, че по собствена инициатива преди около месец, месец и нещо, ние успяхме да напишем такава оперативна програма за наука и иновации и я представихме. Нямаше никакъв отзив от това нещо. Силите ни стигнаха до там. Това е полезен опит за нас, но до там. Колкото и да полагаме усилия, ако няма оперативна програма за наука, нашите усилия, ще са напразни.

Науката в България много е загубила много от това, че досега е нямало такава оперативна програма. Изненадан съм, че не се говори много за такава програма. Това трябва да бъде позиция на учени, които имат много повече авторитет в обществото, отколкото аз. 

Като млад учен, виждаш ли някаква перспектива да станеш да работиш в обсерваторията и в България?

- Щом съм решил да се боря тука, значи, има такава перспектива. Как да кажа? В момента сме в бурни времена. Въпросът е каква насока можем да зададем сега. Ако си мълча и си кажа, че си вземам куфарите и заминавам, моята креативност би си отишла заедно с мене. Това е начин за пробуждане. Не съм искал да се заяждам с никого.

Аз не познавам отбора на "Бистришките тигри" и не съм искал никого да обиждам по този начин. Просто беше един вид шега.

Но сериозно – България има много деца, които имат огромен потенциал да се занимават с наука и научни изследвания и ние трябва да ги задържим, ако искам да имаме някаква стабилна икономика. Ако имаме икономика, която да произвежда високо технологичен продукт, ние ще имаме и по-голям БВП. И оттам голяма част от проблемите за липса на пари биха се решили. Другото, което аз смятам, че би спомогнало за развитие на нашата наука, е България да стане член на Европейската космическа агенция. Членската вноска там зависи от размера на БВП. Българските фирми ще могат да се включват в обществени поръчки, които обявява агенцията.  Инвестицията ще се върне многократно.

Водещи

Най-четени