Максим Ешкенази: Аз съм музикант, а светът е сцена! 03.04 | 20:31

На 7-и Април в Зала България, заедно със Симон Портър, която идва от САЩ, Максим Ешкенази ще твори Менделсоновия концерт за цигулка. И тъй като се отбелязва и 400 годишнина на Шекспир ще звучи и "Ромео и Жулиета" от Прокофиев, и "Уестсайдска история" от Бърнстейн, като и двете творби са по Шекспир.Това е поводът да разговаряме, макар и виртуално, с Максим Ешкенази.

Максим Ешкенази напуска България на 23 години и се установява в Лос Анджелис. Той е музикален директор на Младежкия симфоничен оркестър в Пасадена, но изнася концерти в целия свят, като всяка година посещава България и радва българската публика. Макар сега да е отдаден на диригенството, продължава да свири и на цигулка. Стилът му на дирижиране е темпераментен, а хобитата му - екстремни.

Променя ли се публиката по света и в България и в какво отношение? По-консервативна ли е или е по-открита към музикални нововъведения и експерименти?

Зависи от публиката, зависи и какъв концерт е обявен, но има публики, които са изненадващо авантюристични. Например, имах концерт в Луизиана, където щяхме да правим премиера на ново произведение. Спомням си, че си помислих, че няма да се хареса на хората поради факта, че градът не е толкова напредничав. За моя изненада, залата се напълни с около 2500-3000 души и се радваха на новата музика, сякаш е пета симфония на Бетовен. Има случаи, когато публиката е по-напредничава и си мислиш, че новото ще се хареса, но те не реагират по този начин. Така че, като цяло всеки концерт е изненадващ, но въпреки всичко е прекрасно да виждаш различни видове публика.

Според Вас едновремешното мото е било "Ако не си чувал Пета симфония на Бетовен, по-добре не идвай на концерт!", а Вашето е: "Ако не си чувал "Пета симфония на Бетовен, ела да я чуеш!"  Защо?

Според мен, по някакъв начин, ние сме изолирали класическите музиканти от общата публика защото нашето изкуство е много извисено.Тоест, ако слушателят не е достатъчно подготвен, може би преживяването няма да е същото за него, но аз предпочитам обратното – елате, чуйте, нека да говорим и да разпространим словото на музиката.

В световен мащаб се забелязва едно завръщане към "ретрото", старинното, класиката. Какви са Вашите наблюдения в музиката?

Аз го забелязвам по друг начин. Целият свят е свръх дигитализиран и по тази причина хората, особено младите хора, започват да търсят акустичното или по-натуралните неща в живота. Дали ще е разходка сред природата, вместо да стоиш на айфона или дали ще е класическа музика, която е създадена без никаква електрическа намеса, аз забелязвам движение в тази посока, особено в Калифорния, но се забелязва и тук, което е прекрасно.

Живеете в САЩ от години, но непрекъснато концентрирате в България. Къде е сърцето ви - отвъд Океана или в Родината? Какво Ви кара да се връщате всяка година тук и да се раздавате на българската публика?

Аз съм музикант, а светът е сцена. За нас няма разлика между различните страни. Разбира се, това което ме връща е фактът, че България е моята Родина, и публиката тук е прекрасна. Въпреки това, без значение дали свиря в Южна Корея, в Америка или където и да е по света, ние сме изпълнители, ние изпълняваме музика за хората.

Имате екстремни хобита - пилотиране и парашутизъм. Не Ви ли е достатъчен полетът на крилете на музиката?

Бих казал, че те се допълват взаимно. Не знам по какъв начин, още не съм го открил, но музиката и летенето могат да съществуват заедно прекрасно. Когато съм в самолета, чувствам, когато съм на сцената чувствам.

Кое музикално произведение бихте искали да дирижирате, но досега не Ви се е случвало?

Много бих искал да дирижирам 14-та симфония на Шостакович.

Какво Ви предстои в скоро време в България?

На 7-и Април, заедно със Симон Портър, която идва от САЩ, специално за този концерт, ще творим Менделсон концерт за цигулка. Освен това празнуваме 400 годишнина на Шекспир и затова ще свирим "Ромео и Жулиета" от Прокофиев и "Уестсайдска история" от Бърнстейн, като и двете творби са по Шекспир.

Досега свирили ли сте със Симон Портър, или това ще е за пръв път?

Аз съм слушал Симон много пъти, защото сме от един град в Америка и тя буквално е израснала пред очите ми, но всъщност това ще ни е първата професионална изява заедно.