Намерената мраморна глава е част от втората статуя в Хераклея Синтика (ВИДЕО) 03.10 | 16:02

Тя вече е транспортирана в музея в Петрич

От iNews

Главата на статуя в Големия канал на Хераклея Синтика се оказа част от втория мраморен артефакт, открит в древния град. Статуята вече е транспортирана в музея в Петрич, но заради риск от пропукване в дясното бедро, няма да бъде изправена.

По-рано днес археолозите извадиха втората статуя, намерена в Големия канал. Тя беше повдигната с кран. Тепърва ще се изследва защо главата е била заровена в другия край на канала, вместо да бъде сложена до торса на скулптурата. 

"Главата със сигурност е от втората статуя - вече е проверено и доказано. Скулптурата е с около 150 години по-късна от първата, открита в Големия канал на Хераклея Синтика", посочи ръководителят на разкопките проф. Вагалински, като допълни, че е от II век сл. Хр., но двете са заровени едновременно след голямото земетресение през IV век.

Засега изправянето на втората статуя в Петричкия музей се отлага, тъй като пукнатината в бедрото е голяма и е по-правилно да се избегне риска, като се направи цялостна реставрация и консервация.

По-рано през деня втората статуя бе преместена в музея в Петрич. При изваждането и опаковането се разкри пукнатина в едното бедро, укрепена още в древността с железни шипове

От 18:00 ч. е насрочена лекцията на ръководителя на разкопките проф. д-р Людмил Вагалински, който ще направи обобщение на резултатите от тазгодишното проучване на Хераклея Синтика.

На 20 септември втора статуя без глава и дясна китка бе открита в големия канал на Хераклея Синтика. Археолозите от екипа на проф. Вагалински се натъкнаха на нея близо до мястото в канала, където беше открит и първият артефакт - почти цялостно запазено изображение на властник, представен като бог Хермес. Няколко дни по-късно излезе и главата. Тя бе положена в противоположния на статуята край на канала, наречен Клоака Максима. "Положена е така, че да гледа към откритата по-рано статуя без глава. Това едва ли е случайно", загатна още тогава археологът проф. д-р Людмил Вагалински.

Водещи

Най-четени