Нестандартна онлайн премиера на новата книга на Радослав Парушев 20.01 | 07:38

Творбата е сборник с разкази

Известният с прозвището Лошото момче на българската литература и с псевдонима Чарли, бивш член на кръга "Бърза литература" Радослав Парушев планира уникално за България представяне на новата си книга.

Тя е сборник с разкази и носи заглавието "Животът не е за всеки", а премиерата й няма да бъде в някоя книжарница, както е обичайната практика у нас, а онлайн - в канала на автора в Youtube.

Точно в 12.00 на обяд на 27 януари в YouTube канала radoslavparushev ще бъдат качени 5-6 кратки филма, представящи "Животът не е за всеки". По същото време филмчетата ще бъдат на разположение и във Фейсбук на фен страницата на книгата.

Мнозина от нас са се срещнали за пръв път с творчеството на Парушев от страниците на култовото през 90-те години лайфстайл списание "Егоист". Именно там той се наложи с името Чарли, а след това продължи, заедно с Богдан Русев, Момчил Николов и Стефан Иванов, да твори под шапката на "Бърза литература" - движение, оглавявано от скандалния, за родните мащаби, писател Тома Марков.

При Радослав Парушев очевидно има редуване между писането на разкази и на романи. Той стартира кариерата си със сборник от разкази наречен "Никоганебъдинещастен", следва романът "Преследване", после отново разкази - "Project Gigamono" и накрая романът "Project Dostoevski", за да стигнем до новата му книга "Животът не е за всеки". В нея отново ще намерим къси градски истории за приказното в ежедневието, за предизвикателството в това да си жив и да си човек.

Парушев остава верен на учителите си – Борхес, Маркес, Мартин Еймис, Еко, Достоевски, а в послеслова заявява, че, освен предан, е бил и безмилостен към тях:

"Да даваш, без компромис, най-доброто от най-доброто от себе си във всяко едно отделно изречение. Да пишеш без каквито и да е правила, без условности, без стремеж към одобрение или към пазарен успех, без жанр, без политическа коректност, без милост към себе си и без милост към читателя, докато смъртта ви раздели. Да се бориш до припадък да бъдеш по-добър писател от писателите, от които си се учил, а в противен случай - да не си губиш времето.

Да бъдеш през цялото време по-добър писател от себе си.”