Св. Климент Охридски - просветител български 25.11 | 09:04

Българската православна църква почита паметта на Св. Климент Охридски – най-видния ученик на светите братя Кирил и Методий.

След смъртта на Св. Методий през 885 г. Климент е прогонен от Моравия и заедно с други ученици на светите братя пристига в България. Тук те срещат не гонения, а добър прием – цар Борис I им възлага да просвещават народа.

Ръкоположен е за пръв епископ на българския език на Югозападна Македония през 893 г. по времето на цар Симеон. За седем години обучил 3 500 ученици от всички слоеве на народа, подготвил голям брой свещеници, дякони и учители. Умира в дълбока старост през 916 г. Учениците му го погребват в построения от него манастир "Св. Пантелеймон” в Охрид. Канонизиран през Х в., Климент е причислен към пантеона на българските светци наред с Кирил и Методий.

В Асеманиевото изборно евангелие от края на Х в. е записано, че паметта на Св. Климент се чества от Българската православна църква на 27 юли – деня на неговото Успение и Светите Седмочисленици. По-късно се възприема и датата 25 ноември – денят на Св. Климент, римски папа, чиито мощи са намерени и пренесени в Рим по време на мисията на Кирил и Методий при хазарите, в която участва и ученикът им Климент.

Св. Климент Охридски опростява глаголицата и съставя буквите на кирилицата. През деня Св. Климент обучавал деца, а през нощта – превеждал книги от гръцки на български език и пишел проповеди.

По тази причина неслучайно българският просветител е избран за покровител на най-стария университет у нас – Софийския университет.

Първите занятия в Университета (тогава Висш педагогически курс) започват на 1 октомври 1888 година, както историческите извори коментират "без всякакъв шум, почти скрито от обществото". Според временния правилник педагогическият курс има за цел да "дава висше образование и да подготвя учители за средните училища". Занятията започват с четирима редовни и трима извънредни преподаватели, сред които Александър Теодоров-Балан (първия ректор), Любомир Милетич, Иван Георгов, всичките със солидно европейско образование и научни изяви, Станимир Станимиров – директор на Софийската класическа гимназия, както и Никола Михайловски, Йосиф Ковачев и Иван Данев.

Студентите са 43, само мъже. В приетия временен правилник се предвижда функционирането само на Историко-филологическо отделение с три основни дисциплини: история, славянска филология и философия с педагогика.

Университетът преминава и през тежки изпитания в своята история. Така например на 3 януари 1907 г. при откриването на сградата на Народния театър студентите от СУ освиркват княз Фердинанд. Рекцията на властта е мигновена: Университетът е затворен, професорите уволнени, вземат се полицейски мерки срещу участвалите в инцидента студенти. След няколко месеца Университетът е отворен и са назначени други професори. След още няколко месеца обаче новоназначените професори са уволнени, а старите - възстановени.

През годините учебното заведение утвърждава своята роля и днес е не само най-стария, но и един от най-престижните университети в България.