"Парижката Света Богородица" е в София 30.01 | 13:22

Началото на 2013 г. явно е запазено за Виктор Юго. Мюзикълът "Клетниците" ще се появи по екраните в през месец февруари, а според членовете на Американската филмова академия дори заслужава "Оскар" за най-добър филм. Тази вечер пък е премиерата на "Парижката Света Богородица" в театър "София". Спектакълът е дело на Лилия Абаджиева, а в главните роли са Пламен Манасиев, Калин Врачански, Юлиян Малинов, Симона Халачева и др.

Новата интерпретация на класическия роман поражда противоречиви впечатления. Зрителите, които познават произведението на Юго (дано да няма човек, който за първи път се среща с този текст), ще отбележат точното следване на оригинала. Постановката не експериментира с историята, даже напротив - взети са най-ключовите моменти, епизодите, без които не може да се мине.

Едновременно с това постановката е прорязвана от музикално-танцови интерлюдии, светлинни ефекти и непрестанно прекрояване на сценичното измерение. Именно сценографията е един от елементите в "Парижката Света Богородица", който побеждава в борбата за надмощие. Зрителят става свидетел на непрестанно въртене, спускане и вдигане на части от сцената - абсолютна необходимост за преминаване от едно пространство в друго, но и натежаваща във времето. Текстът със своите послания за надмощие на чувствата над разума, стремеж към щастие и свобода на духа, типични за Романтизма, се губи в меланжа от визуални провокации, който се предлага на зрителите.

Актьорите се справят геройски с крайните емоции, които персонажите им неизбежно трябва да изживеят, а в добавка към това голяма част от мъжете на сцената съчетават актьорската игра със сериозни физически натоварвания, за които могат да получат само адмирации.

В ролята на Квазимодо влиза звездата Калин Врачански. Да, звезда е, защото е достигнал до момента, в който без значение в какъв образ се превъплъщава и колко успешно го прави, появата му винаги поражда възторжени овации и вълнение. Квазимодо е изключително труден персонаж, изискващ не само физическа трансформация (Врачански е стабилно погрознен), но и психическа такава. Присъствието на сцената на актьора обаче не е достатъчно силно и не успява да породи емоциите, които са заложени в героя на Виктор Юго.

Симона Халачева е пленяващата Есмералда, заради която мъже са склонни да убиват, само и само да получат любовта ѝ. Ролята на борещия се с чувствата и разума архидякон е поверена на Пламен Манасиев, а останалите мъже, заплетени около магията на Есмералда, са Юлиян Малинов (Пиер Гренгоар - поет, борец за свобода) и Мартин Гяуров (Феб дьо Шатопер - капитан в кралската войска). Разбира се, акцентът пада върху Квазимодо и неговата първична любов към беззащитната девойка.

"Парижката Света Богородица" е постановка, която ще има своите зрители поради две основни причини. Първата е, че е стъпила върху класическо произведение, а втората е Калин Врачански, който е неизменен магнит за преобладаващо женска аудитория. Объркването след финалните аплодисменти обаче е напълно възможно. Противоречивостта на постановката може би се крие в опита за казване и показване на много чрез взимане от всичко по малко. Е, понякога този похват просто не сработва.