„Ромео и Жулиета” в киното 31.10 | 11:04

От Гърция до Бразилия, от Германия до Индия, с безбройни междинни точки между тези дестинации, творците непрекъснато се връщат към "Ромео и Жулиета” и това я прави пример за най-филмираната творба на Шекспир, като задминава дори филмовите версии по "Хамлет” и "Отело”. От 80-те години на 20-ти век има над 25 филмови адаптации на "Ромео и Жулиета”, което показва страстта и постоянството, с което тази творба на Шекспир се използва в световното кино.

Спецификите при екранизациите на известната шекспирова творба коментира британският професор Марк Бърнет, който е един от най-известните изследователи на Шекспир. По покана на НАТФИЗ в петък той изнесе в София лекция на тема "Шекспир и световното кино: Ромео и Жулиета”.

Това, което характеризира модерните прочити на "Ромео и Жулиета”, е интересът към отразяване на проблемите на съвременното общество, което, по всеобщо мнение, е несъвършено организирано. Според проф. Бърнет филмовите адаптации разглеждат историята за двамата влюбени основно като сблъсък на противоречия – социални, класови, демографски, етнически, политически, емиграционни.

Често пъти светът на двамата млади влюбени се оказва повлиян, предопределен от предшестващи обстоятелства, които всъщност са извън самите Ромео и Жулиета.

В съвременните филми акцентът не е поставен в такава степен върху смъртта, както в оригинала, а върху оцеляването и победата над смъртта.

Отличителна черта на древната вражда между семействата на Монтеки и Капулети в оригиналната версия на Шекспир е, че тя е необоснована или поне не са разкрити причините за нея. Съвременните прочити на "Ромео и Жулиета” обаче се опитват да посочат причината за противоречието, което в крайна сметка води до трагичността на любовта на двамата млади.

Така например, южноафриканският филм, сниман през 2009 г., по историята за Ромео и Жулиета, е поставен в южната част на Йоханесбург и конфликтът се изразява визуално в повтарящия се образ на моста. В този филм на фона на историята на Южна Африка двамата персонажи говорят два различни езика.

По подобен начин във филмовата версия "Maré, Nossa História de Amor” ("Една друга любовна история”) от 2007 г. действието се развива в Рио де Жанейро и като основа на сюжета се взима един вътрешен конфликт.

В мексиканската версия на "Ромео и Жулиета” от 2002 г. пък действието се развива в един мол в периферията на Мексико сити, и влюбените са реконструирани - единия като принадлежащ на т.нар. начос (аутсайдери), а другия – като представител на привилегированата класа на буржоазията – тоест тук конфликтът е предизвикан от социалното неравенство, а не от враждуващи родове. В случая историята на тези двама млади влюбени става пример за социално етикетиране в мексиканското общество.

Друг латиноамерикански филм, който отново е ситуиран в Рио де Жанейро, "Имало едно време”, представя един сегрегиран град и отново социален сблъсък, което води до трагическата развръзка на филма. Конфликтът е подчертан и изведен през расови противоречия.

Гръцкият филм по "Ромео и Жулиета”, "Κανένας” ("Никой”), от 2010 г. с режисьор Христос Николерис, преобразува враждата между фамилиите Монтеки и Капулети в социалното неравенство между двамата главни герои – Жулиета е от албански произход, а Ромео – от руски. Сюжетът се разиграва в едно от нискослойните предградия на Атина, за да се подчертае проблемът с емиграцията и десоциализацията на хората в съвременния свят и конкретно в Гърция.

Във версията на датския режисьор Ерик Лосен от 1988 г. действието се развива в малък град край Копенхаген и се акцентира върху отношението на родителите към главните персонажи, което е обагрено от ксенофобия и расизъм.

Италианският мюзикъл "Sud Side Stori” от 2000 г. пък е пародия на известната бродуейска продукция по "Ромео и Жулиета” от 1957 г., "West Side Story”. В него от една страна три лели критикуват наскоро пристигнали секс труженички от Нигерия, а от друга страна нигерийките описват италианците като "чудовища”.

Прави впечатление, че голяма част от филмовите екранизации решават или да променят очаквания трагичния край на историята, или да вложат в него конкретно значение и смисъл. Във версията от Буркина Фасо, например, Жулиета се връща обратно във времето, за да съживи своя любим, стига до самия зародиш на древната вражда и я предотвратява.

Финалните кадри на екранните адаптации на "Ромео и Жулиета” обикновено съдържат импулс да се заличат противоречията (социалното неравенство, например), довели до този изход, или показват вече подобрената социална реалност.