"Танц с дракони" - отвържете въображението си с "Песен за огън и лед" 17.11 | 08:51

Ако попитате ревностните почитатели на жанра "фентъзи" как биха го обрисували с две думи, то едва ли ще получите различен отговор от "Меч и магия". А ако ги попитате кои са най-великите поредици в този жанр, "Властелинът на пръстените" със сигурност ще присъства в отговорите на всеки запитан.

"Меч и магия" - това словосъчетание обаче се оказва слабо за поредицата на Джордж Р. Р. Мартин* "Песен за огън и лед". Едва ли има фентъзи фен, който да не знае – петата книга от сагата "Танц с дракони" е вече на пазара. И тя разпалва в истински буен пожар огъня, който лумна в сърцата на прочелите първите четири части на изумителната история.

Колкото и да е трудно, с право може да се твърди, че Мартин успява отново да надмине себе си. Защото поредицата, макар да не е завършена, вече спокойно може да претендира за епос. И то епос в душите на читателите, а не според оценките на критиците, което е далеч по-важно.

"Песен за огън и лед" отдавна надхвърля рамките на фентъзи жанра – в моите очи тя е историята на земи, които се намират някъде там – във фантазията на всеки. А със своите над 900 страници "Танц с дракони" дава възможност на всеки читател да забрави сивото ежедневие, да остави настрана втръсналите до полуда проблеми – своите, на жена си, на децата, на държавата, на света, на тази Вселена и да влезе в онази, другата Вселена – там, където може да открие себе си в героите на Мартин.

Денерис Таргариен, Тирион Ланистър, Джон Сняг, Давос Държеливия, сир Кеван Ланистър, некоронованият дорнски принц Куентин и още, и още много стари и нови герои отново ще изрисуват пред очите ни картината на Вестерос и ще ни напомнят кои са художниците, променящи нюансите ѝ.

Защото именно нюансът е най-силната черта на "Песен за огън и лед" като цяло и "Танц с дракони" в частност – тук няма черно и бяло, всичко е сиво. Но не еднакво, блудкаво и посредствено сиво, не – цветът е светло сиво, тъмно сиво, искрящо сиво, помътняващо сиво, мрачно сиво, ослепително сиво, незабравимо сиво.

Удивителен и затрогващ е паралелът между историята на човечеството и историята на Вестерос и земите отвъд Тясно море, които Мартин обрисува. Докато четем, съвсем лесно можем да открием историческите паралели в развитието на Вестерос и това на Западна Европа преди векове, в развитието на Свободните градове и Близкия изток.

Само че в книгите на Мартин рамката се разтваря и всеки от нас вижда човешкото в тези хора, живяли преди толкова години на Земята и живеещи там – на Вестерос и отвъд Тясно море. И се роят въпросите дали великите исторически личности, които са скрити в творбата на Мартин, не са били наистина такива, каквито той ги вижда – а с негова помощ и ние.

Така, неусетно, книгата и поредицата излиза извън рамките на фентъзи жанра и се превръща в разтуха, отмора, забавление, поука и дори знание (да, знание, колкото и да е чудно) за всеки, който не е забравил каква е магията на книгите.

"Танц с дракони" е поредното ароматно, апетитно, влудяващо вкусно и никога засищащо блюдо от храната за душата, наречена "Песен за огън и лед". Благодарение на издателство "Бард" и великолепният превод на Валерий Русинов, който с помощта на българския език, смея да твърдя, обогатява творбата по един магически начин, блюдото вече е сервирано – яжте, гладници, за всички ще има.

_______________________________

*Дж. Р.Р. Мартин е един от най-продаваните автори на "Ню Йорк Таймс". Продава първия си разказ през 1971 година и оттогава се занимава професионално с писане. Името му е добре известно в Холивуд - работил е над сценариите на "Зоната на здрача", "Красавицата и звяра" и още много други телевизионни филми.

През 90-те години се връща при първата си любов - прозата, и започва работа над поредицата "Песен за огън и лед". Живее в Санта Фе, щата Ню Мексико, заедно със съпругата си Парис и в компанията на четири котки.