Американските политици са най-големите музикални плагиати 13.07 | 18:07

През 2004 година хората, работещи по предизборната кампания на Хауърд Дийн, решили, че "We Can" - песен, изпълнена от кънтри певицата ЛиАнн Раймс, в която се пее за постигането на невъзможното, е най-добрият избор за кампанията.

Затова Джо Трипи, мениджърът на кампанията, се свързал с Раймс, за да получи нейното съгласие. Тя се съгласила, стига кавър версия на парчето да бъде изпълнявана. Но всеки път щом Дийн влезе в пълна зала или стадион, започва да звучи песента "Beautiful Day" на U2. "Това не е посланието, което искаме да изпратим. Направихме всичко, както му е реда и пак не можем да сме сигурни, че ще пуснат вярната песен", казва Трипи.

Доста често, когато политиците използват песни за своите кампании, забравят дребни детайли, като това да се свържат с хората написали песните.

Като пример можем да вземем скорошния случай с Доналд Тръмп. Той използва "Rockin' in the Free World" на Нийл Йънг и получи опровержение от самият Йънг. През годините сме ставали свидетели на много неудобни ситуации.

Една от най-известните е случаят, когато Брус Спрингстийн упрекна президента Рейгън, за плана му - "Born in the U.S.A.", да стане музикален фон на неговата кампания през 1984 г.

По-скорошен случай, е този на губернатора на щата Уисконсин, Скот Уокър, който е против професионалните съюзи, и използва песента "I'm Shipping Out to Boston", на събитие на Айова и получи в отговор "Ние буквално те мразим!" от пънк бандата Dropkick Murphys, които подкрепят трейдюнионите.

Въпреки че Трипи е демократ, а това обикновено се случва на републиканците, той вярва че това се дължи по-скоро на небрежност, отколкото на политически калкулации.

При всички положения, неупълномощената употреба на песни, може да бъде опустошителна за песнописците. "Артистът започва да се чуди дали да даде по-голяма публичност на политика или да остави публиката да си мисли, че някой като Нийл Йънг подкрепя Доналд Тръмп", казва Джон Линдау, дългогодишният мениджър на Спрингстийн.

"Това е нещо като обратен одобряващ капан – Роналд Рейгън обявява Брус за един от неговите, тогава Брус трябва или да потвърди или тотално да опровергае казаното. Когато по един или друг начин объркването стане достатъчно голямо, изпълнителите просто се примеряват със случилото се", коментирато от музикалното списание The Rolling Stone. 

Разбира се, може да се случи и обратното. Наскоро Мик Флийтууд сподели, че Бил Клинтън не е искал разрешение за "Don't Stop", която става емблематичния химн на предизборната му кампания през 1992. Бандата била за демократите, затова нямали нищо против песента им да бъде използвана. Скоро излезе и публично личният плейлист на Хилари Клинтън, след като първо поиска разрешение от изпълнителите в него, а именно Gym Class Heroes',The Fighter. "Ако не беше Хилъри, и ако аз не се бях съгласил предварително, определено щях да съм в неудобна позиция.", каза вокалистът и текстописец на бандата Gym Class Heroes, Трави Маккой. "

Когато си в публичното пространство трябва да си много внимателен с реакциите си, особено що се отнася до конфликти с политици. Много банди имали конфликт на интереси с политически лица, избягват интервютата на тази тема, коментира още изданието. 

Технически погледнато, в закона има много "вратички", които позволяват на политиците да използват песни без разрешението на техните създатели. Например, ако песните се пускат на стадиони или арени, които имат лиценз за публичното разпространение на музика. "Ако кандидат откаже да прекрати използването на песента в кампанията си, артистът трябва да може да потърси правата си." , казва Лорънс Айзер (адвокатът помогнал на звезди като Beatles, Michael Jackson да защитят правата си.) Айзер представлявал Дейвид Бърн в съда, когато осъди републиканеца Чарли Крист за използването на Road to Nowhere, във видео срещу Джон Маккейн през 2010 г., по време на кампания.

Защо това продължава да се случва? Може би заради игнорирането на проблема. Или пък кандидатите искат феновете на изпълнителите, да асоциират любимата си група с тях.