В музикалната паяжина на Nouvelle Vague 27.11 | 15:02

Когато три привлекателни жени се качат на една сцена, няма как да не приковат погледите на всички. Когато и трите са невъобразимо чаровни и същевременно пеят и танцуват по неповторим начин, това означава Nouvelle Vague.

На 26 ноември българската публика имаше шанса да види за втори път прочутите французи, автори на едни от най-страхотните кавъри в света. И макар от публиката да се чуваха реплики, че миналата година шоуто е било по-хубаво, то и този път си заслужаваше.

Всъщност това, което малцина разбраха, е, че Nouvelle Vague не представиха спектакъла Dawn of Innocence. Самият Марк Колин разказа по-рано пред iNews, че шоуто е сложно за организация, ето защо ще видим само адаптирана версия. За съжаление показаното в София не беше само загадка за грандиозността на Dawn of Innocence.

Режисура, костюми и интересни детайли не липсваха, естествено, така че публиката получи поне частица от цялостната представа за това, което не видяхме.

От чисто музикална гледна точка, шоуто беше безупречно. Окъпана в червени светлини Лизет Алеа излезе на сцената с качулка на главата, за да започне с лек шепот "Lullaby” на The Cure.

Ню уейв вълната ни заля моментално, макар и в далеч не толкова зловещи измерения, каквито й придава гласът на Робърт Смит.

Признаваме, и създанието на сцената се оказа доста по-привлекателно, а първата кратка кулминация настъпи с появата на танцьорката Зула, която "полази” пред нас Лизет.

От тъмната страна се пренесохме с танцувална стъпка към "Dance With Me”, а по-късно и към чисто новите авторски парчета на Nouvelle Vague. Това, че част от материала беше нов (песента "Butterflies"), не попречи по никакъв начин на публиката, а тя открито показва, че е доволна от новите продукции на музикантите.

Абсолютният акцент на вечерта бяха певиците, а концертната част беше доукрасена от кабаретни елементи и танци. На сцената се появи и детско колело, което сластно поклащащата се Зула подкара на фона на "I Just Want To Ride My Bike”.

"Too Drunk To Fuck” успя да постигне това, което останалите хитове на групата не успяха, а за десерт останаха емоционалните признания "In a Manner of Speaking” на Tuxedomoon и "Love will tear us apart" на Joy Division.

Получихме и поискания бис, дори по две, за да видим и финалния поклон след страхотна импровизация на трите дами, облечени като английски принцеси, пиещи чай с ром. Разбира се парчето беше тематично - "God save the Queen" на Sex Pistols.

Nouvelle Vague не беше игра на "Master and Servant", а покана за танц с три красиви жени, които ни довършиха с една страхотна меш-ъп импорвизация на Even fall in love и Teenage Kicks.

И така, французите си тръгнаха точно така, както и дойдоха - с онези финес и сексапил, направили ги най-отличителните артисти в родината си в момента. Сигурни сме обаче в едно - ако дойдат за трети път, ще ни накарат да се влюбим отново, "дори и не в онзи, в когото трябва..."