Да разкараме татуировката, от която ни е срам 20.03 | 13:36

Когато си на 16, влюбена си до ушите и си изпила няколко бири в повече, като нищо може и да ти се стори, че сдобиването с татуировка "Пепа + Мишо = Секс" е най-добрата идея, която ще ти хрумне някога. След това остаряваш, Пепа + Мишо вече са само минало и със сигурност няма начин, по който да убедиш настоящото си гадже, че Мишо е бил любимият ти котарак, с който...

Е, за щастие технологиите се развиват и докато едно време неуместните татуси са били премахвани с меко казано касапски методи, днес имаме на разположение чудото на лазера.

То работи благодарение на способността си да разбива големите частици мастило под кожата ви на по-малки частици мастило под кожата ви. Процесът далеч не е съвършен, но работи и със сигурност следите от него по никакъв начин не се доближават по нелицеприятност до някои татуировки, на които всички ние сме ставали свидетели. Но, за да го разберем по-добре, първо трябва да разберем как се случва самото татуиране.

Когато татуировчикът твори върху своето платно, което е и ваша кожа, той инжектира мастило в повърхностните му 2 милиметра с помощта на електрическа "химикалка", тоест, машинка. Тази машинка е снабдена с игла, която се движи нагоре-надолу, (досущ като иглата на шевна машина) осъществявайки между 60 и 150 движения в секунда. Всеки път, когато проникне в кожата ви, тя оставя в нея по малко количество мастило.

Разбира се, тялото не възприема това като най-прекрасното нещо на света и се опитва да се отърве от мастилото с помощта на имунната си система. Мастилото, инжектирано в дермата (кожният слой, намиращ се непосредствено под епидермиса), бива атакувано от белите кръвни телца, които се опитват да го отведат извън организма ви. В рамките на следващите няколко дни в дермата се образува своеобразен "белег", който "опакова" прекалено големите за да бъдат отведени мастилени частици и по този начин те си остават с вас за вечни времена. За добро или за лошо.

Лазерното премахване, от своя страна, работи благодарение на способността си да разбива големите мастилени частици на по-малки, давайки шанс на имунната ви система да ги отстрани от тялото. Това се случва посредством пулсираща светлина, която е достатъчно силна, че да проникне през първите няколко слоя на кожата, а цветът й е съобразен с цвета на мастилото. За премахването на зеления цвят се избира червена светлина, за премахването на червено мастило се използва зелена светлина, а за премахването на черното се използва каквато и да е светлина, тъй като черният цвят абсорбира лъчения в абсолютно всички цветове. С други думи, колкото по-цветна е една татуировка, толкова по-голямо предизвикателство представлява нейното заличаване.

В резултат е възможно да остане белег, но рисковете, които се асоциират с лазерното премахване на татуировките, са сравнително малко. Засега науката не подкрепя срещаното на места твърдение, че тази процедура увеличава риска от рак на кожата, а крайният резултат със сигурност ще е достатъчно добър, че да позволи замяната на името Мишо с името Цецо.