Истинската история на Адел 25.03 | 14:07

На пазара вече може да намерите биографичната книга "Адел: биография" на Марк Шапиро (ИК Сиела).

Макар и само на 24 години, английската поп певица и текстописец Адел (Адел Лору Блу Адкинс) вече е спечелила редица награди за музика, най значими сред които "Най-добър нов изпълнител” и "Най-добро женско изпълнение” за 2009 г.; през 2010 г. е обявена за "Най-добра британска соло изпълнителка”, през 2012 г. на церемонията Грами през февруари отнася 6 статуетки (една от които "Албум на годината”), а сега през 2013-а е наградена с престижния приз за "Най-добро вокално попизпълнение” за песента си "Set Fire To the Rain”. Има два албума: Adele 19 (2008) и Adele 21 (2011) – постига рекордни продажби не само във Великобритания, но и в световен мащаб.

С втория си албум печели Американските музикални награди и две награди Брит. През 2013 г. Адел печели и награда "Оскар” за "Най-оригинална песен” с хита си "Skyfall” – част от саундтрака към филма "007: Координати Skayfаll”.

Книгата представя детството на Адел като дете на самотна майка тийнейджърка, дава отговор на любопитните въпроси кой и как повлиява за музикалното ѝ развитие, въвеждането ѝ в музикалния бизнес, проблемът ѝ с гласните връзки, как й повлиява отказът от турне, кой е мъжът в живота ѝ, какво означават за Адел шестте статуетки Грами.

Ето и откъс от книгата:

Скок с главата надолу

До връчването на наградите "Грами" са останали само шест седмици. Адел няма търпение да обяви завръщането си към пеенето с участието си в церемонията, която ще бъде предавана по телевизията в целия свят. Но не е убедена, че ще успее да го направи.

Един човек обаче е напълно сигурен, че тя ще успее, и това е д-р Стивън Зайтълс. Хирургът, който е оперирал Адел и впоследствие я е прегледал няколко пъти, обяснява пред "Лос Анджелис Таймс", че тя се е възстановила напълно за обичайното за този процес време. "Когато правя такава операция, изпълнителят обикновено е готов да пее сред три и половина до шест седмици."

Не всички от лагера на Адел обаче са толкова уверени. Мениджърът є Джонатан Дикинс казва в една статия, чийто автор е Перез Хилтън: "Адел определено беше нервна... но показа огромна сила на характера, като реши да скочи с главата надолу, връщайки се на сцената пред най-голямата публика в света."

Най-лошият сценарий заема също толкова важно място в мислите на Адел, колкото и вероятността да направи класическо завръщане в музиката. По всяка вероятност певицата е усещала напрежението, свързано с тази стъпка, и е знаела, че ако не използва докрай гласа си, няма да се получи нищо.

Сигурно обаче се е питала какво би станало, ако започне с типичния си силен глас и не се справи. Навярно е прекарала много безсънни нощи, преди да вземе решение да излезе пред такава многобройна публика за първи път след операцията.

След дълго обмисляне Адел се свързва с продуцентите на "Грами" и заявява, че ще пее. А после уведомява безбройните си фенове, че се е върнала при тях. "Ще пея на церемонията за връчването на наградите "Грами", съобщава тя в блога си. – Мина толкова много време, откакто пях за последен път, че започнах да забравям, че някога съм била певица."

Дан Уилсън, който участва в писането на песните й, споделя пред "Поп Матърс" увереността си, че Адел е постъпила правилно, като е решила да пее на церемонията:

"Адел не се поставя в глупави ситуации. Тя има безпогрешна преценка по отношение на качеството на своето изпълнение."

През месеците, последвали операцията, много неща отвличат вниманието на Адел. Първо, интимната й връзка. Второ, възстановителният процес, за който говори шеговито в интервютата си. Но с наближаване на връчването на наградите "Грами" тя започва да се замисля сериозно за пеенето и турнетата. Притеснява се от прекалено дългите турнета и в един етап от възстановяването си заявява, че не може и дума да става да изнесе двеста последователни концерта в обозримото бъдеще, а може би и до края на живота си.

Тръгват слухове, че в средата на май 2012 г. Адел отново ще влезе в студиото, макар за никого да не е тайна, че тя не пише активно, но дори и да е написала нови песни, никой не

знае дали ще е в състояние да ги изпълни.

В края на януари тя решава, че е крайно време да изпробва силите си. Възможност за това се появява, когато получава покана от ползващото се с добро име телевизионно ток шоу "Сиксти Минитс" да участва в предаване, което ще включва обиколка на имението й в Съсекс, разказ за възстановяването й след операцията и обсъждане на някои ненатоварващи теми, свързани с известността. Но най-важен е фактът, че за първи път след операцията Адел ще пее, като завърши предаването с песента Rolling In The Deep.

Членовете на екипа на Адел са развълнувани и нервни. Ако опитът в "Сиксти Минитс" е успешен, не би имало никакво съмнение, че тя ще пее и при връчването на наградите. Адел е убедена, че гласът й се е върнал и че е в състояние да направи едно съкровено изпълнение пред интервюиращия Андерсън Купър и милионите зрители, които несъмнено ще включат телевизорите си на този канал.

Предвижданията за огромна публика се оправдават – милиони зрители гледат предаването "Сиксти Минитс", в което Адел участва седмица преди насроченото за 12 февруари връчване на наградите. Дори и онези, които не се интересуват кой знае колко много от изпълнителката, затаяват дъх. До този момент Адел е героиня от вълшебна приказка. Би било чудесно, ако тази приказка е с щастлив край.

Андерсън Купър е опитен журналист, който умее да предразположи и най-мълчаливия си събеседник. От самото начало Адел изглежда спокойна. Към края Купър почти делово й предлага да изпее нещо. Тя го прави за първи път след петмесечно прекъсване. Докато изпълнява песента акапелно, както винаги гласът й е емоционален и въздействащ. Тя взема правилно нотите и нито веднъж не прозвучава фалшиво. Радостта, изписана върху лицето й, е очевидна. Отново попаднала в центъра на вниманието, Адел пее по същия начин, както преди заболяването, дори и по-добре. Певицата въздъхва облекчено. Тя отново се е върнала в своя свят.

Адел си дава сметка, че положението ще е различно, след като двамата със Саймън прелетят над океана и пристигнат в Лос Анджелис за церемонията по връчването на наградите "Грами" за 2012 г. През 2009 г., когато отнася у дома част от тези отличия, Адел за първи път присъства на събитието и е хипнотизирана от блясъка и великолепието, както и от контакта с толкова много музикални икони, на които искрено се възхищава.

Три години по-късно единствената разлика се състои във факта, че тя вече е станала част от обществото на големите музиканти и изпълнители и според критиците ще отнесе със себе си всички престижни награди.

На това събитие двойката за първи път ще се появи на публично място. Докато се придвижват от летището към колата, после към хотела и накрая към червения килим, Адел и Саймън са се хванали подръка и демонстрират любовта си пред папараците и света. Адел е истински щастлива и с готовност споделя радостта си с хората.

За съжаление празненството е изтеглено с двайсет и четири часа напред заради внезапната смърт на легендарната певица Уитни Хюстън. Смъртта на Хюстън действа потискащо на гостите, дошли за партитата преди церемонията, и на изпълнителите, които са на път да минат по червения килим, защото са бомбардирани с въпроси, свързани с починалата певица. Продуцентите на шоуто прекарват една безумна нощ, опитвайки се да пренаредят събитията за следващия ден, за да отдадат почит на певицата и да изразят тъгата си по повод нейната кончина.

Китаристът на Адел Тим ван дер Куил си спомня в една статия, публикувана в "Джус", как Адел и бендът са направили саундчек само няколко часа преди да започне официалната част. "Беше невероятно, казва той. – Пол Маккартни репетираше последните четири песни от албума "Abbey Road”. Погледнахме към разпределението на местата в залата и видяхме имената на Брус Спрингстийн, Дейв Грол и Алиша Кийс."

Докато седи в залата с приятеля си и чака да започне шоуто, Адел отново е кълбо от нерви. По програма тя ще пее в началото на церемонията и се притеснява какъв ще е ефектът от емоционалното є изпълнение на песента Rolling In The Deep на фона на печалната обстановка.

Не й се налага да чака дълго. Малко след прочувствения монолог, с който домакинът на вечерта Ел Ел Кул Джей открива концерта, и връчването на няколко награди, Адел излиза на сцената, посрещната от бурни аплодисменти. Поглежда към публиката, усмихва се и започва да пее.

Завалия, звукорежисьорът на Адел, си спомня за този момент пред "Уи Аут Хиър": "Беше много нервна, преди да излезе на сцената. В крайна сметка се взе в ръце. Нямаше как да не се забележи. Придоби увереност още след първия припев и пя с удоволствие."

Вокалите є напомнят на спиричуъли, докато разказва с лекота познатата вече приказка за трудностите, пред които човек е изправен, когато любовта умре. Адел навлиза надълбоко в душата си, търсейки чувствата, болката, надеждата и силата, за да продължи с онова, за което се говори в текста на песента. Личи в очите й. Тя е мобилизирала цялата си енергия, за да се върне в светлината на прожекторите. Нестихващите аплодисменти от страна на някои от най-големите имена в музикалната индустрия, които посрещат края на песента, са истински. Както и сълзите. Завалия продължава със спомена: "След изпълнението трябваше да я отведат бързо в гримьорната є, за да се преоблече, а после да я настанят обратно на мястото є в залата. Тя обаче ни чакаше, за да прегърне всеки член на бенда и екипа и да ни благодари. Беше много трогателно. Задавих се от вълнение."

Това е нейната нощ – нощ, която є носи още повече радост, докато се връща отново и отново на сцената, за да й бъдат връчени шестте награди "Грами". Адел не може да сдържи възторга си, когато най-накрая се качва на сцената, за да получи наградата в категорията "Най-добър албум на годината", и благодари на един човек, който е с нея от самото начало: "Първо искам да кажа: "Мамо... момичето ти се справи". Този запис е вдъхновен от едно преживяване, което е нормално за всеки човек. И той доведе до неща, които... Не съм в състояние да ви обясня как се чувствам. За мен това беше най-съдбоносната година."

Неизбежният въпрос, който репортерите є задават на пресконференция след церемонията е, какво предстои по-нататък. Адел възбудено им обяснява: "Ще си почина малко, за да се отдам на щастието си, а после ще направя щастлив запис."

И като потвърждение на думите й, след като се появяват на партитата след церемонията, певицата и приятелят й заминават за Биг Сър, за да се възползват от онова, което загрижената преса нарича "лично време".

В часовете и дните, последвали триумфа й с наградите, Адел преминава през силни емоции, занимавайки се с пресата и с ласкателствата, които сякаш нямат край. От това време е и скандалното й изказване, че ще си вземе "четири-пет години отпуск", защото непрекъснато работи и по тази причина връзките є винаги се провалят. Звукозаписната и

мениджърската є компания сигурно са се притеснили, макар без да го показват, от перспективата да не получат нищо ново от нея. Вероятно са били готови да признаят, че ще дадат нужното време на Адел, стига тя отново да се върне към записите и турнетата. И са въздъхнали облекчено, когато Адел бързо променя намерението си и дава да се разбере, че почивката няма да е толкова продължителна. "Четири-пет години ли?, смее се тя. – "По-скоро четири-пет дни."

"Смятам дълго да остана на сцената, заявява певицата в една статия за "Постнун". – Не съм "за еднократна употреба". Не се боя, че ще изгубя всичко. Няма да предложа нова музика, ако тя не е по-добра от "Adele 21". Не искам да издавам боклуци."

Защото Адел е млада, преуспяла и влюбена до уши и ще постъпва така, както тя намери за добре.

В каква могъща сила се е превърнала, става ясно през седмицата след връчването на наградите "Грами", в рамките на която продажбите на "Adele 21" възлизат на 730 000 екземпляра.

Изпълненият с вълнение сезон на наградите ще приключи с още едно отличие, на което Адел държи особено много. Певицата е номинирана за Британските музикални награди за 2012 г. "Най-добра британска соло изпълнителка на годината" и "Най-добър британски албум на годината". Адел оценява заслугата на родното си място за тези номинации и се чувства почти толкова възбудена, колкото при номинациите за "Грами".

И изведнъж я сполетява нещастие.

Само няколко дни преди церемонията бабата на Адел, Роуз, получава инфаркт. Певицата е силно притеснена от лошата вест и веднага отива в болницата, за да бъде до нея. Готова е да се откаже от изпълнението си на церемонията за връчването на наградите. Състоянието на баба є обаче се подобрява и тя взема участие в церемонията.

Връчването на Британските музикални награди се излъчва на живо по телевизията на 21 февруари и Адел получава наградата "Най-добра британска соло изпълнителка на годината". Но както често се случва с предаванията на живо, церемонията вече доста се е проточила, когато Адел се връща на сцената, за да получи толкова примамливата награда "Най-добър британски албум на годината". Започва да говори, а домакинът на шоуто, комикът Джеймс Кордън, я прекъсва и нетактично й дава знак да слезе от сцената, за да може групата "Блър" да изпълни песента, с която ще бъде закрита церемонията.

Адел е вбесена. Спонтанно изразява недоволството си, като показва среден пръст и слиза възмутено от сцената. Случката моментално се превръща в новината на събитието и по-късно репортерите се нахвърлят върху Адел. "Прекъснаха ме по средата на речта ми и аз размахах среден пръст, казва тя. – Но той беше за шефовете на Британските музикални

награди, а не за феновете ми."

Незабавно следват прочувствени извинения от продуцентите на шоуто. Но от тази случка ще бъде запомнено едно нещо – че Адел е изразила категорично мнението си по въпроса...