Медведев заплаши Лондон заради използваните руски активи 04.09 | 14:45

Бившият руски президент и настоящ заместник-председател на руския Съвет за сигурност Дмитрий Медведев отправи остри заплахи към Великобритания заради използването на замразени руски активи за военна помощ на Украйна.

Британското правителство обяви през септември 2025 г., че е предоставило над 1 милиард лири военна помощ на Украйна, финансирана изцяло чрез доходи от замразени руски суверенни активи. Министърът на отбраната Джон Хийли потвърди информацията по време на визита в Киев на 3 септември."Повече от 1 милиард лири военна подкрепа за Украйна вече е платена чрез обездвижени руски активи", заяви Хийли, добавяйки че средствата са използвани за закупуване на стотици хиляди снаряди за артилерия, ракети за противовъздушна отбрана и резервни части.

Британски ангажимент за подкрепа

Тази помощ е част от по-големия британски ангажимент от 2,26 милиарда лири заем на Украйна, обезпечен с бъдещи доходи от замразените руски активи. Финансирането се предоставя на три равни вноски, като първата от 752 милиона лири беше прехвърлена още на 6 март 2025 г.

Британската военна подкрепа за Украйна включва внушителен арсенал от оборудване:

• 4,7 милиона патрона за леко оръжие
• 60 000 артилерийски снаряда и ракети
• Над 2500 дрона
• Повече от 200 системи за електронна война
• 14 танка Challenger 2
• Ракети Storm Shadow с голям обсег

Реакцията на Москва

Медведев заплаши също с възможно конфискуване на британски активи в Русия като отмъщение за използването на руските средства. Той е известен с ролята си на "ястреб" в руската политика и често прави провокативни изявления в социалните мрежи.

Международният контекст

След руската инвазия в Украйна през февруари 2022 г., западните държави замразиха приблизително 300 милиарда долара руски суверенни активи. Най-голямата част от тези средства - около 210 милиарда евро - се намира в европейски финансови институции, особено в белгийския централен депозитар Euroclear.

Европейските колебания

Докато Великобритания се движи решително в използването на доходите от руските активи, ЕС остава разделен по въпроса за пълното конфискуване. Влиятелни членки като Германия, Франция и Белгия се противопоставят на конфискуването, посочвайки правни рискове и възможни последици за стабилността на еврото.

Високият представител на ЕС по външната политика Кая Калас обаче категорично заяви: "Не можем да си представим, че... ако има примирие или мирно споразумение, тези активи да бъдат върнати на Русия, ако тя не е платила обезщетения".

Дългосрочни последици

Британският подход създава важен прецедент за използването на замразени активи на държава-агресор за подпомагане на жертвата на агресията. Решението е с дългосрочни последици както за международното право, така и за бъдещите конфликти.

Експертите посочват, че макар заемите, обезпечени с доходи от активите, да са правно по-безопасни от директното конфискуване, те все пак изпращат ясен сигнал, че агресивните действия носят финансови последици.