"Номер 1000" - предизвикателството да финансираш сам филм 09.04 | 16:37

От 6 април в кината в страната можем да видим първия български исторически психо-трилър "Номер 1000”. 50-минутният проект е създаден без държавно финансиране и представлява сериозен дебют за режисьора му Людмил Лазаров. Ето защо решихме да потърсим създателя на "Номер 1000”, за да ни разкаже за филма и героите.  

Как се насочихте към киното и защо избрахте да се развивате именно в тази посока?

- Като ученик реших експериментално да направя няколко неща и така се случи, че създадохме една късометражна пародия. Тя се появи по телевизията и предизвика доста приятни реакции. Тогава си казах, че това е нещо, което наистина би ми харесало да правя. Освен това киното съдържа в себе си много изкуства. Към почти всички от тях съм имал някакво влечение - рисувал съм , искал съм да се занимавам с музика. Мисля, че това е моята професия, защото ми носи удовлетворение.

Филмът "Номер 1000” е официалният Ви дебют. Доволен ли сте от крайния резултат?

- Като се има предвид бюджета, с който разполагахме, съм доволен. Визуално успяхме да представим доста неща, които повечето български филми нямат. Естествено има и компромиси. Когато сме показвали филма на сериозни кинодейци, е имало доста препоръки към нас, но всички ни поздравяват за смелостта да се изправим пред толкова предизвикателства и то с частен бюджет.  Филмът не е финансиран от държавни субсидии или по друг подобен начин. 

Опитахте ли да потърсите алтернативно финансиране?

- Не, не сме правили опити. Не искахме да чакаме много, а държахме да направим филма. Няма как всеки току-що завършил режисьор да получи субсидия от Националния филмов център (НФЦ). Годишно в България около 60 души завършват за кинорежисьори, а в НФЦ за година се дават по три, максимум четири субсидии за дебют. Така се очертава, че повечето трябва да чакат или да се захванат да правят филми частно.

Как подбрахте актьорите, с които да работите по "Номер 1000”?

- С актьорите се познавахме предварително. Те бяха започнали обучение в една много добра киноактьорска школа, в която се обучават по т.нар. система Лий Страсбърг. Към този момент тя беше прецедент у нас, тъй като повечето актьори в България завършват актьорско майсторство за драматичен театър. Те нямат профилирано обучение за кино. На мен ми се искаше да работя с хора, които са минали това обучение, които имат представа от структура на сценарий и от много други неща, свързани с професията.  Освен това имах нужда да са млади и да са отдадени. Известните актьори са страшно заети и с тях е трудно да репетираш месеци наред. 

Във филма противопоставяте два много различни герои - отчаяния студент, който иска да се самоубие, и 1300-годишния войн, превърнал се в клошар. Как решихте да сблъскаш тези образи в рамките на съвремието ни?

- В живота има някои непреходни неща, независимо от епохата, в която живеем. Има чувства, които не се изменят. Нищо не пречи поне в моите фантазии и тези на зрителя тази среща да може да се осъществи.  Филмът е по-скоро психологически. Засегната е темата за необратимостта и втория шанс, който човек може да получи. Сметнахме, че един такъв тип среща ще бъде интересен за гледане и ще привлече зрителя. 

Защо в списъка с личности, които войнът трябва да посети, присъстват известни имена като това на Хитлер?

- Това донякъде е провокативно. Опитахме да постигнем малко повече мащаб, макар че някой може да сметне това за наивно от наша страна. Решихме и последният в списъка, номер 1000, да е важен, но не го направихме известна личност. 

Лентата ще бъде представена в почти цялата страна, но прави впечатление, че ще присъства само в независимите кина. Това означава ли, че подкрепяте режисьора на "Миграцията на паламуда” Людмил Тодоров, който се изправи срещу монополистите от големите киновериги?

- Той има възможността да го направи, защото филмът е финансиран от държавата, но аз съм сигурен, че ако беше вложил собствени средства, щеше да бъде принуден да се съобрази с това монополно положение. Не мога да кажа дали го подкрепям. Това е лично негово решение. Съгласен съм с това, е трябва да има някакви предимства за българските филми в кината, защото във всички западноевропейски страни е така. От тази гледна точка според мен държавата трябва да изработи някакъв закон за по-голям показ на български филми и за отстъпки при рекламата им.

"Номер 1000” вече е в кината. Мислите ли за нова продукция и ще започнете ли работа по друг проект в скоро време?

- Започнали сме работа по няколко проекта. Пишем сценарий и се опитваме да направим текст за екранизация по една много хубава книга. Не мисля, че следващият проект, който ще започна, ще е с частно финансиране, защото няма да успея да се справя сам с пълнометражен проект. Изискват се страшно много средства и нивото трябва да се вдигне много. За целта ще търсим финансиране. Хубавото е, че вече имаме нещо, което да покажем.